Определение № 6019 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4684/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2809 от 12.09.2024 г. на В. Р. Х. и Н. Л. И. от [населено място], Софийска област, за отмяна на влязло в сила решение № 12 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 645/2022 г. на Пирдопския районен съд. С решението молителите са осъдени на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно на М. М. К. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от него вследствие на удар с юмрук в областта на носа и фрактура на същия, нанесен му на 23.06.2022 г. в [населено място], Софийска област, от малолетния им син З. Н. Л., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. С молбата се поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - лишаване на молителите от възможността да участват в делото вследствие нарушаване на съдопроизводствени правила, а именно - лишаване от възможността да обжалват решението, тъй като същото е връчено на упълномощения от тях адвокат М. Е., която не е ги е уведомила за постановеното решение и не го е обжалвала. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от М. М. К., действащ със съгласието на родителите си М. М. К. и М. С. К., в който се излагат съображения, че същата е недопустима. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаването му. От данните по делото е видно, че съобщението, с препис от влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е връчено на молителите чрез упълномощения от тях процесуален представител по делото адв. М. Е. на 20.02.2024 г. Връчването е извършено редовно съгласно разпоредбите на чл. 43, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 51, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 39, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което датата на връчването е и дата на узнаването на решението. Последното не е обжалвано от никоя от страните по делото и е влязло в сила на 06.03.2024 г. Тъй като в случая денят на узнаването предхожда деня на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, следва да се приеме, че тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече от 06.03.2024 г. и е изтекъл на 06.06.2024 г. (четвъртък – присъствен ден), т. е. преди подаването на молбата за отмяна на 12.09.2024 г., поради което същата се явява просрочена. Дори хипотетично да се приеме за основателно твърдението на молителите, че те са разбрали за постановеното съдебно решение едва при връчването им на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20249270400820 на 05.06.2024 г., респ. че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече от тогава, същият е изтекъл на 05.09.2024 г. (четвъртък), което също предшества подаването на молбата за отмяна. С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,