Определение № 1810 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частната жалба на "Аква конструкт груп" ЕООД, със седалище гр. Хасково, представлявано от управителя А. Д. А., приподписана от процесуалния му представител адвокат Г. Чеширова, против определение № 85/23.01.2025 г. постановено по преписка № КЗК-51/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искане на дружеството, във връзка с жалбата му срещу действия на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Хасково по даване на разяснение № 5/06.01.2025 г. да бъде наложена временна мярка "спиране" на процедурата, с предмет "Инженеринг /проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване/ за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Хасково с 2 обособени позиции", открита с решение № F582625/28.10.2024 г. на възложителя. Релевирани са подробни доводи за неправилността на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяването на нов акт, с който да бъде уважено искането за налагане на мярката. Възложителят, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване на определението на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С определение № 85/23.01.2025 г. постановено по преписка № КЗК-51/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането, подадено от "Аква конструкт груп" ЕООД, за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет. При произнасянето си Комисията е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Производството по преписка № КЗК-51/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на "Аква конструкт груп" ЕООД - гр. Хасково, срещу дадени от възложител разяснения в хода на процедура по възлагане на обществена поръчка, открита с решение № F582625/28.10.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Хасково, с предмет "Инженеринг /проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване/ за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 2 обособени позиции". От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразно проведената процедура предвид въведени от възложителя дискриминационни и ограничителни изисквания. В становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране, възложителят на свой ред е претендирал отхвърлянето му като неоснователно, предвид интересите на обществото и специфичния характер на предмета на откритата процедура. Изтъкнал е, че в жалбата липсват подкрепени с доказателства доводи, че продължаването на процедурата ще наруши интересите на "Аква конструкт груп" ЕООД или други лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка, докато несвоевременното възлагане на процедурата може да има неблагоприятни последици за възложителя и обществото, изразяващи се в затруднения и забава в изпълнението на проектното предложение, за целите на което се възлага поръчката, пряко свързана с осигуряването на качествени водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от възложителя. Обосновано КЗК приема, че дружеството-жалбоподател, с оглед конкретно изложените от него оплаквания за допуснати от възложителя нарушения има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 2, т. 14 ДР ЗОП, поради което и жалбата му срещу разясненията, дадени от възложителя, съответно - обективираното в нея акцесорно искане по чл. 203 ЗОП, са допустими за разглеждане. По същество, правилно е съобразено, че съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В случая, противно на твърденията, релевирани с частната жалба, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. При това е отчетен предмета на обществената поръчка, свързан с възлагането на проектиране, авторски надзор, строителство и доставката на оборудване за пречиствателни станции за питейни води, които са от значение за здравето на гражданите на съответната територия, а оттам и че спирането на процедурата може да рефлектира негативно върху обществения интерес. В резултат законосъобразно е прието, че продължаването й ще защити в по-голяма степен интересите на обществото от качествени водоснабдителни и канализационни услуги, на които следва да се даде приоритет спрямо тези на жалбоподателя, позоваващ се единствено на закононарушения при откриване на процедурата, но не и на конкретни негативни последици, които биха могли да настъпят в правната му сфера. Още повече, че както правилно е отбелязано, както от КЗК, така и в подадената частна жалба, възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, а оттам и само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение, а според чл. 204, ал. 4 ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател, още повече, че не споделя застъпеното от жалбоподателя в противоречие с приложимата правна уредба, схващане, че подаденото искане за спиране при действащата редакция на закона не следва да бъде мотивирано и подкрепено с доказателства. В случая КЗК е извършила обективна и изключително подробно обоснована преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като при отчитане на спецификата на конкретната процедура и засегнатите при евентуалното й продължаване интереси, правилно е дала превес на защитата на интересите на възложителя и на обществения интерес. Не намират основание и оплакванията, че Комисията не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура - мотивите в тази връзка са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. Следователно, правилно е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане. Водим от горното съдът приема, че определението е правилно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Поради това, Върховният административен съд, четвърто отделение