Определение № 294 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК и е образувано по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат В. Й. за освобождаване на внесена по сметката на ВКС парична гаранция в размер на сумата от 5 306, 84 лв. Молителят твърди, че с определение № 771 от 01.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5909/2015 г. на ВКС, IV Гражданско отделение при условията на чл. 282 ГПК е спряно изпълнението на решение № 373 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 651/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, I – ви въззивен състав. С последното е отменено решение от 08.06.2015 г. по гр. д. № 846/2014 г. на Костинбродския районен съд и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата О. Й. С., ЕГН [ЕГН] като „отговорник спомагателни дейности“ в [фирма], същата е възстановена на работа и дружеството - ответник е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да й заплати сумата от 5045, 04 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, за времето от 07.10.2014 г. до 07.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 27.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 261,870 лв. Молителят твърди, че въззивното решение е влязло в сила и в негово изпълнение и изплатил на ищцата О. Й. С. сумата от 7622, 71 лв., поради което образуваното изпълнително дело № 10310 по описа на ЧСИ М. Б. за 1015 г. е прекратено по молба на взискателя. В тази връзка представя Постановление за прекратяване на изпълнителното производство, влязло в сила на 02.09.2016 г., както и платежно нареждане от 23.08.2016 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Във връзка с подадена касационна жалба от 23.11.2015 г. на [фирма] против решение № 373 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 651/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, I – ви въззивен състав е поискано спиране изпълнението на решението. С разпореждане от 26.11.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5909/2015 г. съдът е указал на молителя да внесе по сметката на ВКС сумата от 5306, 84 лв. С молба от 30.11.2015 г. молителят е изпълнил указанията на съда, като е представил документ за внесена гаранция в размер на 5306, 84 лв. Въз основа горното с определение № 771 от 01.12.2015 г. по ч. гр.д. №5909/2015 г. на ВКС, ІV г.о. съдът е спрял изпълнението на въззивното решение. С определение № 261 от 07.03.2016 г., постановено по настоящото гражданско дело съдът е допуснал касационно обжалване на решение № 373 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 651/2015 г. на Софийски окръжен съд, ГО, I – ви въззивен състав, като с решение № 136 от 25.07.2016 г. същото е оставено в сила. Видно от представеното по делото платежно нареждане от 23.08.2016 г. присъдената с решението сума е преведена по банковата сметка на ищцата О. Й. С.. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че молбата за освобождаване на внесената гаранция е основателна: Осъдителното решение за присъдената като обезпечение и разноски за въззивната инстанция сума е влязло в сила. С извършения превод на сумата това решение е изпълнено. С оглед на това няма основание внесената като обезпечение на това изпълнение сума от 5 306,84 лв. да бъде задържана. При извършена от съда служебна справка в счетоводството на ВКС се установи, че към настоящия момент тази сума се намира по сметката на ВКС и няма пречка същата да бъде преведена по посочената от молителя банкова сметка. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение