Определение № 79 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 278/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. Н. срещу определение, съдържащо се в решение № 160 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 1598 от 2015 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 8858 от 16.10.2018 г. на К. А. Н. за допълване на решение № 124 от 04.10.2018 г. по същото дело. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Моли се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение за уважаване на молбата от 16.10.2018 г. за допълване на решението. В писмени отговори от 01.04.2019 г., 02.04.2019 г. и 23.04.2019 г. ответниците по частната жалба А. А. Г., Т. С. Ш. и В. С. М.- конституирани като наследници на починалия в хода на делото С. Б. Г., оспорват същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното: Допълнително решение № 124 от 04.10.2018 г. по гр.д.№ 1598 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о. е било постановено по молба на К. А. Н. вх.№ 6912 от 20.07.2018 г. за допълване на постановеното по делото основно решение от 06.07.2018 г. в няколко негови части: 1. В частта, с която ВКС не се е произнесъл в диспозитива на решението си по иска с правно основание чл.45 ЗЗД; 2. В частта, с която ВКС не е отменил въззивното решение в частта му за осъждане на ответника К. А. Н. да заплати на ищеца С. Б. Г. направените разноски пред първата и втората инстанция и 3. В частта, с която ВКС не е присъдил на ответника К. А. Н. направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции. С допълнителното решение от 04.12.2018 г. ВКС, ГК, второ г.о. се е произнесъл и по трите искания в молбата от 20.07.2018 г. Конкретно искането за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която ответникът К. Н. е осъден да заплати на С. Г. направените разноски пред първата и втората инстанция, е оставено без разглеждане от ВКС. Решението на ВКС от 04.12.2018 г. в тази част е подлежало на обжалване, но не е било обжалвано в предвидения в закона едноседмичен срок. Молбата вх.№ 8858 от 16.10.2018 г., с която К. Н. отново моли ВКС да отмени въззивното решение в частта му за осъждане на К. Н. да заплати на С. Г. направените разноски пред първата и втората инстанция, по същество представлява нова молба за допълване на основното решение на ВКС по делото. Тази молба е недопустима като подадена след изтичане на предвидения в чл.250 ГПК едномесечен срок от постановяване на основното решение /основното решение е постановено на 06.07.2018 г., а тази молба е подадена на 16.10.2018 г./ и с искане, по което ВКС, ГК, второ г.о. вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт /влязлото в сила поради необжалването му определение, съдържащо се в допълнителното решение от 04.10.2018 г./. Поради това, макар и по съображения, различни от изложените от състава на ВКС, ГК, второ г.о., правилно с обжалваното определение, съдържащо се в решение № 160 от 30.11.2018 г., ВКС, ГК, второ о. е оставил без разглеждане молбата вх.№ 8858 от 16.10.2018 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение