Определение № 27 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1825/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Винарна С. А.“ ЕООД и „Винарска изба А.“ ЕООД срещу определение №1438/17.06.2020г. по т.д.№2936/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на постановеното по същото дело решение №2551/20.11.2019г. в частта за разноските. Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на определението. Поддържат, че задължението на съда да посочи в решението си банкова сметка, по която да се приведат присъдените суми, е валидно във всички случаи, в които се присъждат суми, включително съдебни разноски, а не само в производствата по осъдителни искове. Представят и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, които не следва да се обсъждат, доколкото са неотносими към производството по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Ответникът „Пи Ем Консулт България“ ЕООД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение подадената от „Винарна С. А.“ ЕООД и „Винарска изба А.“ ЕООД молба, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че молбата за допълване на решението в частта за разноските чрез посочване на банкова сметка на ищеца, по която да му се изплати присъдената сума, не съставлява нито молба по чл.248 от ГПК, нито молба за допълване по чл.250 от ГПК. Също така е посочил, че посочването на банкова сметка не е задължителен реквизит от съдържанието на решението, а наред с това е изтъкнал, че предмет на разглеждане в производство са конститутивни искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Определението е правилно. Правилна е извършената от състава на САС преценка, че искането на „Винарна С. А.“ ЕООД и „Винарска изба А.“ ЕООД за допълване на постановеното по делото решение не съставлява молба по чл.248 от ГПК, доколкото не се търси присъждане на разноски, които страната е поискала, но съдът е пропуснал да присъди при постановяване на решението си. Не са налице и предпоставки за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл по всички претенции, с които е сезиран от ищеца, а именно два иска за обявяване на относителна недействителност на договори за продажба. Молбата на двамата частни жалбоподатели, ответници по предявените искове, съдържа твърдения за липса на част от съдържанието на въззивното решение, а именно банкова сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми за разноски. Разпоредбата на чл.236 ал.1 т.6 от ГПК, според която решението следва да съдържа банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.127 ал.4 от ГПК, според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане. Това изискване е неприложимо към исковите молби, с които са предявени само установителни или конститутивни искове, съответно в тези производства ищецът не дължи посочване на банкова сметка, дори и когато му се присъждат разноски за производството. С оглед изложеното постановеното от САС определение №1438/17.06.2020г. по т.д.№2936/2019г., следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд