Определение № 141 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2020 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба, подадена от Р. Т. П. чрез нейния пълномощник адв. М. А., за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 4350/2017 г. на Районен съд - Сливен, потвърдено с решение по гр.д. № 203/2018 г. на Окръжен съд - Сливен. Молителката сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че след влизане в сила на решението е узнала, че наследодателят й А. А. е съставял документи с нотариална заверка на подписите, които съдържат завещателни разпореждания, които отменят оставеното от същия саморъчно завещание на 03.07.2017 г. На молителката е издадено удостоверение, с които да се снабди с намиращите се в кметство [населено място], общ. С., документи, изходящи от А. А.. Въз основа на това удостоверение кметство [населено място], общ. С., е изпратила на ВКС официално заверени копия от книгата за нотариални заверки, пълномощно от А. И. А., неподписано от упълномощителя и без нотариална заверка, декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от името на А. И. А., неподписана и без нотариална заверка и декларация от името на същия по чл. 25, ал.8 ЗННД, също неподписана и без нотариална заверка. Копия от тези документи съдът връчи на страните по делото. От молителката Р. Т. е постъпило становище, че поддържа молбата си за отмяна на влязлото в сила решение. Ответната страна Н. Р. И. е подала отговор в който изразява становище, че посочените документи не са новооткрити по смисъла на закона и не са от значение за изхода на делото. Върховният касационен със, като взе предвид изложеното, намира, че молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Същата е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК и формално отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК, затова