Определение № 206 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2013 г.

Производство е образувано по касационна жалба вх. № 4946 от 17.04.2013 г., подадена от В. Д. В. от [населено място] против решение № 109 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 1021/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 СК, предявен от В. Д. В. против Д. К. Д., двамата от [населено място] за прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разстроен. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата Д. К. Д., с който е заявено и искане за присъждане на съдебни разноски. С молба вх. № 6857 от 15.07 .2013 година, подадена от В. Д. В. от [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат К. Т. Н. от С. адвокатска колегия с пълномощно от 29.04.2013 г., включващо и правата по чл. 34, ал.3 ГПК, е направено изявление за оттегляне на касационната жалба против въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че с оглед направеното изявление на касационния жалбоподател и на основание чл. 264 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, а постановеното въззивно решение по спорния предмет на делото обявено за влязло в сила на основание чл. 296, ал.1, т.2 ГПК. На основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 18.06.2013 г. с адвокат П. К. от Адвокатска колегия [населено място]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение