Определение № 5537 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2024 г.

Постъпило е искане с вх. № 18209 от 7.10.2025 год. от ЧСИ М. Б., за извършване превод по посочената банкова сметка на внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК от касатора по настоящето дело „Румик“ ООД, с оглед удовлетворяване вземането на взискателя по образуваното изпълнително дело № 20248380402306 С. С. М. срещу същото дружество. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден на 4.06.2024 год. по гр. д. № 2343/2023 год. на Софийския апелативен съд. С решението по него е осъдено дружеството „Румик“ ООД да заплати на С. С. М., на основание чл. 49 ЗЗД сума в размер 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 3.07.2021 год. до окончателното плащане и сума в размер 2 096.40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 9.08.2021 год. до окончателното плащане, претърпени при настъпило на 3.07.2021 год. травматично увреждане – счупване на лява бедрена кост при падането й при влизане в магазин „Румик“ в гр. София от удар на неправилно функционираща автоматичва входна врата на магазина. Изпълнението на това въззивно решение е спряно по молба на „Румик“ ООД, на основание чл. 282 ГПК с определение № 3013 от 14.06.2024 год. по ч. гр. д. № 2233/2024 год. на ІІ г. о. на ВКС, въз основа на внесено обезпечение в размер на сумата 26 000 лв. По подадената от същото дружество касационна жалба срещу въззивното решение с определение № 3760 от 21.07.2025 год. по гр. д. № 3231/2024 год. ІІ г. о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване в частта му по иска за неимуществените вреди, а в частта по иска за имуществените вреди жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Осъдителното въззивно решение е влязло в сила на 21.07.2025 год. по отношение иска за неимуществените вреди, и на 25.08.2025 год. по отношение иска за имуществените вреди. Насрещната страна – „Румик“ ООД не изразява становище по искането на ЧСИ М. Б.. За да се произнесе по него, настоящият състав на ВКС намира следното: Видно е от данните по делото, че изпълнителният лист за присъдената на С. М. сума за обезщетение за неимуществени вреди е издаден на 4.06.2024 год. от въззивният съд и по него е образувано изпълнително дело № № 20248380402306 по описа на ЧСИ М. Б.. Задължението възлиза на сумата 26 955.46 лв., като липсват данни длъжникът да е погасил същото или част от него. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството прекратено, каквато хипотеза на е налице. В случаите на недопуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно решение, каквато е настоящата хипотеза, обезпечението би подлежало на връщане на вносителя само ако се констатира, че задължението му е погасено, при което отпада необходимостта от задържането му. Видно от постъпилото писмо на ЧСИ задължението на дружеството, длъжник по образуваното изпълнително дело не е погасено чрез плащане по сметка на ЧСИ, нито такова се твърди. Поради това и намиращото се по сметка на ВКС обезпечение, съгласно извършената справка в счетоводството, следва да се преведе по посочената сметка на ЧСИ за удовлетворяване вземането на взискателя С. М.. Водим от горното, съдът