Определение № 4382 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. А. Б. срещу определение № 3238/16.06.2026 г., постановено по гр. дело № 2393/2026 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателя, жалба с вх. № 861/27.042026 г. срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) да се произнесе по възражение с вх. № 575/12.03.2026 г. на жалбоподателя. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се навеждат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ВКС необосновано стеснил предмета на жалбата с вх. № 861/27.04.2026 г., с която е бил сезиран, до изолирано оплакване срещу администрирането на дисциплинарен сигнал, без да разгледал изрично заявената функционална връзка на същия с производството по чл. 6 и чл. 7 от ЗАдв за повторно вписване на жалбоподателя като адвокат, без да обсъдил дали оспореното с жалбата непроизнасяне на ВАдвС попада в приложното поле на чл. 7, ал. 4 и ал. 5 от ЗАдв и неправилно не възприел квалификацията на жалбоподателя, че същото съставлявало мълчалив отказ в рамките на производство по чл. 6 и чл. 7 от ЗАдв, който подлежи на съдебен контрол. В частната жалба са изложени и подробни доводи в подкрепа на тези основни оплаквания на жалбоподателя. Насрещната страна ВАдвС не е подала отговор на частната жалба. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Жалбоподателят е подал до ВАдвС сигнал с вх. № .../15.01.2026 г., съдържащ искане за извършване на дисциплинарна проверка за извършени дисциплинарни нарушения, осъществени чрез действия и бездействия от председателя и членовете на Адвокатския съвет (АС) при Адвокатската колегия (АК) в П., при упражняване на правомощията им по администрирането и разглеждането на молба на жалбоподателя за повторното му вписване и възстановяване упражняването на адвокатската му професия след изтърпяване на дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“. Жалбоподателят е подал до ВАдвС и две допълнителни молби към сигнала – с вх. №№ 330/16.02.2026 г. и 472/04.03.2026 г., съдържащи искания за приобщаване на писмени доказателства по преписката. С писма с изх. №№ 151/18.02.2026 г. и 222/10.03.2026 г. ВАдвС е изпратил сигнала и двете допълнителни молби към него (т.е. цялата преписка) по компетентност на АС при АК-П.. Срещу така осъщественото изпращане (препращане) по компетентност, жалбоподателят е подал до ВАдвС възражение с вх. № 575/12.03.2026 г., съдържащо искания ВАдвС да оттегли препращането и да приеме преписката за разглеждане като първа инстанция; при условията на евентуалност – ако поддържа препращането, ВАдвС да отведе от разглеждането лицата, чиито действия са предмет на сигнала – председателя и всички членове на АС при АК-П., да даде указания и да упражни надзор по движението и крайния резултат по преписката; както и да посочи изрично правното основание за препращането, а при липса на такова – да се произнесе с изрично становище, а също и да уведоми писмено жалбоподателя за всички предприети действия, включително за движението на преписката и окончателното произнасяне. С писмо с изх. № 272/19.03.2026 г. ВАдвС е изпратил и това възражение на жалбоподателя по компетентност на АС при АК-П.. В жалбата си с вх. № 861/27.04.2026 г. до ВКС, респ. и в частната си жалба, с която е сезиран настоящият състав на ВКС, жалбоподателят квалифицира непроизнасянето на ВАдвС по горното му възражение с вх. № 575/12.03.2026 г., като мълчалив отказ по смисъла на чл. 7, ал. 4 и ал. 5 от ЗАдв, осъществен в рамките на производство по чл. 6 и чл. 7 от ЗАдв, респ. – и като подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 7, ал.ал. 5-7 от ЗАдв. Това становище на жалбоподателя, респ. и частната му жалба са неоснователни по следните съображения: Съгласно трайно установената практика на ВКС (обобщение на същата и подробни разяснения са дадени в мотивите към определение № 3594/30.06.2026 г. по гр. д. № 2681/2026 г. на ІV-то гр. отд.), актовете (респ. и мълчаливите откази) на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично и изчерпателно предвидените в закона случаи, а именно: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4 и чл. 106, ал. 4 от ЗАдв. Непроизнасянето в настоящия случай на ВАдвС по подаденото от жалбоподателя възражение с вх. № 575/12.03.2026 г. не попада в никоя от тези хипотези, включително и в сочената от жалбоподателя такава по чл. 7, ал.ал. 4-7, във вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗАдв. Последната хипотеза регламентира обжалването пред ВКС на решенията и мълчаливите откази на ВАдвС по жалби срещу решения и мълчаливи откази на адвокатските съвети по молби на кандидати за приемане в съответната адвокатска колегия и вписването им като адвокати. Подаденото от жалбоподателя възражение с вх. № 575/12.03.2026 г. (съдържащо посочените по-горе негови искания ВАдвС да оттегли препращането и да приеме дисциплинарната преписка за разглеждане като първа инстанция, евентуално – да даде указания и да упражни надзор по движението и крайния резултат по преписката), както и предхождащите го сигнал с вх. № .../15.01.2026 г. за извършване на дисциплинарна проверка и две допълнителни молби с вх. №№ 330/16.02.2026 г. и 472/04.03.2026 г. за приобщаване на писмени доказателства по преписката, очевидно по никакъв начин не съставляват жалба по чл. 7, ал.ал. 1-4 от ЗАдв срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет по чл. 6, ал. 2 от ЗАдв – по молба на кандидат по чл. 6, ал. 1 от ЗАдв, по която жалба ВАдвС да е дължал произнасяне съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗАдв. Поради това не е налице и мълчалив отказ на ВАдвС по смисъла на чл. 7, ал. 4 и ал. 5 от ЗАдв, който да е осъществен в рамките на производство по чл. 6 и чл. 7 от ЗАдв, респ. – и да подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 7, ал.ал. 5-7 от ЗАдв, както неоснователно поддържа жалбоподателят. Наред с горното, осъщественото от ВАдвС поетапно изпращане (препращане) на подадените от жалбоподателя, сигнал за извършване на дисциплинарна проверка, две допълнителни молби към него и на свързаното с тях възражение с вх. № 575/12.03.2026 г. (непроизнасянето от ВАдвС по което, е единствено предмет на жалбата му с вх. № 861/27.042026 г. до ВКС), т.е. на цялата преписка по сигнала за дисциплинарна проверка – на компетентния за това орган – АС при АК-П., също не подлежи на съдебен контрол пред ВКС, тъй като също не попада в никоя от посочените по-горе изрично и изчерпателно изброени хипотези на чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4 и чл. 106, ал. 4 от ЗАдв, при които съдебният контрол е допустим. Освен това осъщественото от ВАдвС изпращане (препращане) на преписката по сигнала за дисциплинарни нарушения на компетентния орган е изцяло съобразено със ЗАдв и неговото тълкуване, дадено в практиката на ВКС, съгласно което, извършването на проверка по сигнал за дисциплинарно нарушение и образуването на дисциплинарно производство като първа инстанция е единствено в провомощията на адвокатските съвети, но не и в правомощията на ВАдвС, който може да образува дисциплинарно производство само когато се произнася по жалба срещу отказ за образуването му от адвокатския съвет (подробни разяснения в тази насока са дадени в мотивите към решение № 60147/10.11.2022 г. по нак. д. № 494/2021 г. на ІІ-ро нак. отд. на ВКС), но настоящият случай не е и такъв. От гореизложеното следва, че като е приел, че ЗАдв не предвижда възможност да се обжалва актът на ВАдвС, който жалбоподателят квалифицира като мълчалив отказ, и като е оставил без разглеждане жалбата му с вх. № 861/27.04.2026 г., като такава с недопустим предмет, съставът на ВКС, произнесъл се с обжалваното определение № 3238/16.06.2026 г., е постановил правилен съдебен акт. При извършената служебна проверка настоящият състав на ВКС не установи и порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение