Решение № 15666 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2009 г.
ВАСI отделение18.12.2009 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393 от 2.6.2009 г., постановено по адм. дело № 1387 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15666 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Авиосервиз-Пламен Петков", представлявано от Пламен Петков и процесуалния представител срещу решение № 393 от 2.6.2009 г., постановено по адм. дело № 1387 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 08-00-282 от 20.3.2006 г. на ТДД Добрич, потвърден с решение № 280 от 23.5.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна, с което са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода на 2003 и 2004 година със съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно като не посочва конкретни касационни основания за отмяна. Развива кратки доводи и иска решението да бъде отменено, да се уважи жалбата и се отмени РА. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил РА № 08-00-282 от 20.3.2006 г. на ТДД Добрич, потвърден с решение № 280 от 23.5.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна, с което са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ на едноличния търговец за периода на 2003 - 78612 лв. и лихва в размер на 18 576, 02 лв., и за 2004 година - 50 788, 10 лв. и лихва в размер на 5 526, 75 лв. За да отхвърли жалбата съда е посочил, правилно са били определени данъчните задължения за двете години по ЗОДФЛ, тъй като били налице обстоятелства по реда на чл. 122 от ДОПК - установяване на средства по сметка на лицето, които представлявали доходи извън реализираните. Възприел е както доказателствата, събрани по време на ревизията, така и в съдебното производство и е посочил, че не са достатъчно да се приеме, че получаваните доходи са документирани, както и, че част от сумите не представляват такива. Решението е правилно. Настоящият състав се произнася предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, където е предвидено, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационната жалба няма и никакви доводи, които биха били относими към правилността на съдебното решение. Оспорва се преценката на събраните доказателства в съдебното производство принципно. Възраженията са неоснователни. Съдът е обсъдил всички налични доказателства подробно и е приел, че те не са достатъчни да обосноват друг извод от така вече направения от органите по приходите. Настоящият състав следва да отбележи допълнително само следното: В чл. 124, ал. 2 от ДОПК се предвиди единствената възможност в производство по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него да се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 от с. к. е подкрепено със събраните доказателства. Следователно само в това производство в изключителна тежест на данъчно задълженото лице е както да докаже положителните си твърдения, така и да обори констатациите на органите по приходите в актовете, издадени по повод ревизионното производство. Правилно е разпределена доказателствената тежест в настоящето производство. В проведена ревизия по чл. 122 от ДОПК органите по приходите са определили за 2003 и 2004 година нов размер на данъчната са установени суми по сметки на лицето Пламен Петков, за които липсва информация относно произхода на същите. Отчели са всички необходими обстоятелства по чл. 122 ал. 2 от ДОПК и са посочили, че са налице разходи съществено превишаващи размера на декларираните получени от него средства. В съдебното производство не са представени или събрани такива, които да формират друг извод, включително и чрез изготвената счетоводна експертиза, чиито данни винаги се преценяват заедно с останалите събрани доказателства. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върхове административен съд, първо "А" отделение