Решение № 7554 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 26164 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 3868/2025г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба на Б. О. Т. от гр. София е отменено решение № Ж-261/19.03.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, делото е върнато на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона и КЕВР е осъдена да заплати на Б. О. Т. съдебни разноски за производството в размер на 910,00 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Б. О. Т. срещу решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, Б. О. Т. от гр.София, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Миланова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Рашкова, която поддържа касационната жалба, твърди основателност на същата и неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град се е развило по жалба на Б. О. Т. срещу Решение № Ж-261/19.03.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по нейна жалба срещу „ЕРМ - Запад“ ЕАД във връзка с неизпълнение на договор за присъединяване на жилищна сграда към електроразпределителната мрежа. За да отмени решението на КЕВР, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна до постановяването му и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е заключил, че КЕВР не е изяснила напълно релевантната фактическа обстановка, тъй като се е ограничила да обсъди и възприеме само становището на електроразпределителното дружество, без да провери дали и какви конкретни действия същото дружество като задължено лице по издадената му лицензия и по конкретния договор за присъединяване, сключен с жалбоподателката, е предприело за снабдяване с необходимите документи и за изграждане на посочените в договора съоръжения за присъединяване в срок. Прието е, че само позоваването на договорната клауза, според която срокът за изграждане на необходимите съоръжения започва да тече от влизане в сила на разрешението за строеж, не освобождава КЕВР от задължението да провери дали дружеството е предприело необходимите действия за настъпване на този начален момент, съответно – не е достатъчно основание за „ЕРМ мрежи - Запад да обоснове законосъобразност на неосъществяване на присъединяването на обекта на жалбоподателката в срока по договора. С тези мотиви съдът е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне, с указания да се извърши проверка относно изпълнението на задълженията на „ЕРМ Запад“ ЕАД по договора за присъединяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Спорът, с който КЕВР е била сезирана в рамките на правомощията ѝ по чл. 22 във връзка с чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ, се свежда до това дали „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е изпълнило задълженията си по договора за присъединяване на обекта на жалбоподателката към електроразпределителната мрежа, респективно - дали забавянето при присъединяването се дължи обективно на надлежно инициирани административни процедури или на бездействие на електроразпределителното дружество да инициира и осъществи такива. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението си КЕВР не е изяснила всички относими към спора факти и обстоятелства. Административният орган се е позовал основно на становището на електроразпределителното дружество и на договорната клауза, според която срокът за изграждане на съоръженията започва да тече от влизане в сила на разрешенията за изграждането им, без да провери какви конкретни действия са предприети от дружеството за снабдяване с необходимите документи, за съгласуване на проекта, за изготвяне на нов парцеларен план, за получаване на разрешенията и за фактическо изграждане на съоръженията. Самото обстоятелство, че срокът е обвързан с влизане в сила на разрешенията за строеж, не освобождава КЕВР от задължението да провери дали дружеството е предприело необходимите действия за настъпване на този начален момент. Без такава проверка не може да се направи обоснован извод дали липсата на разрешение се дължи на обективни административни процедури или на бездействие на оператора. Допуснатата непълнота е съществена, тъй като препятства формирането на обоснован извод дали е налице изпълнение или неизпълнение от страна на електроразпределителното дружество на задълженията му по договора за присъединяване, съответно дали са били налице материалноправните основания КЕВР да приеме действията на мрежовия оператор за законосъобразни, съответно- да прекрати образуваното пред Комисията административно производство, или това решение на КЕВР е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон и ,вместо него, КЕВР е следвало да уважи жалбата на физическото лице и да даде на „ЕРП мрежи- Запад“ЕАД съответни задължителни указания по чл. 22, ал. 5 ЗЕ. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд е следвало сам да събере доказателствата относно предприетите от дружеството действия по изграждане на необходимите за присъединяването на обекта съоръжения. Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на административния акт към момента на издаването му. Съдът не е длъжен да санира един непълен поради несъбиране на относими доказателства административен акт, събирайки тези доказателства едва в съдебната фаза по обжалването му. Фактите и обстоятелствата, относими към правния спор и доказателствата, които ги установяват, следва да бъдат установени и събрани от КЕВР в рамките на административното производство преди постановяване на административния акт. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на Б. О. Т. за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като КЕВР следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 500 евро., представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора срещу първата касационна жалба и защитата срещу същата в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,