Определение № 2022 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1473/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Н. К. Н. от [населено място] срещу „Френело транспорт“ ЕООД за отмяна на решение № 1 от 22.01.2024 г. по арбитражно дело № 1/2023 г. на Софийски търговски арбитражен съд. В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от държавна такса поради липса на имущества и доходи, с които да я заплати, като единственото имущество са имотите, получени по силата на саморъчно завещание, които са възбранени за принудително изпълнение на процесното вземане в размер 1 500 000 лв., заедно със законна лихва от 28.12.2023 г. и разноски в размер 28 485 лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. От представената в оригинал декларация за материално и гражданско състояние от 15.07.2024 г. и заверено копие на служебна бележка от 09.07.2024 г. се установява, че Н. К. Н. получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер 821,22 лв., не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, не е в граждански брак, притежава лек автомобил марка Х., година на производство 2017 г. и недвижими имоти, подробно описани в опис към декларацията. Видно от представеното искане за вписване на възбрана по изп. дело № 20249240401505 на ЧСИ Г. К., рег. № 924, образувано въз основа на изпълнителния лист, върху посочените в описа недвижими имоти е наложена възбрана. Въз основа на посочените данни, предвид високия размер на държавната такса и като взе предвид работоспособната възраст на ищеца – 44-годишен и обстоятелството, че същият би могъл да получава доходи от недвижимите имоти, независимо, че са възбранени, настоящият съдебен състав счита, че ищецът следва да бъде освободен частично от заплащане на държавна такса, а именно в размер над 4 000 лв. до дължимите 60 000 лв. На основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение и да се укаже на ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса в размер 4 000 лв. по сметката за държавни такси на Върховен касационен съд на Република България. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение