Решение № 2353 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2008 г.

Решение № 2353 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по реда на Глава десета, раздел първи чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Руска Сименова, от името на наследниците на Янко Симеонов Манолов, без да е посочен изрично административния акт, който се обжалва. От съдържанието на жалбата се подразбира, че е заповед № РД 46 - 883/25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Янко Симеонов Манолов за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.). Уточнява се, че фактически нямали претенции относно цитираната спогодба, а относно българската държава, тъй като облигациите не са изплатени в пълен размер. Ответникът, Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в законния 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед Министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ обезщетение за наследниците на Янко Симеонов Манолов, поради липса на едно от условията, предвидени в § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - имотите не са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Жалбоподателката поддържа, че има неизплатена част от облигациите, за която точно част е претенцията, поради което иска преразглеждане на първоначалната й жалба, по която е издадена заповедта, поради което счита, че й се дължат разлики от държавата. Съгласно чл. 10в, ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации са тези по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и това са български граждани, или техни наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив и лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. Фактически разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда три кумулативни изисквания за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата (ДВ бр. 87/1964 г.) и да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия. От приложената архивна преписка е видно, че всички документи се намират в опис 1 от архивен фонд 719к и не са посочени като неликвидирани по опис 12 от архивен фонд 719к, а са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и за такива имоти не се дължи обезщетение съгласно § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Жалбоподателката не оспорва тези констатации, но счита, че облигациите не са изплатени в пълен размер, поради което иска да се преразгледа жалбата й, като им се заплатят разликите до пълния размер. Какви са тези разлики, на какво основание се дължат и в какъв размер са, не е посочено. Не се представят и доказателства в подкрепа на искането за преразглеждане на молбата, по която е налице вече произнасяне с цитираната по-горе заповед. При тези безспорни данни следва да се приеме, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ и поради това доводите за непълно изплащане на обезщетението по заповедта, с която е отказано, са неоснователни, лишени от правно основание. При цялостната преценка за законосъобразност на заповедта, като общ предмет на жалбата се констатира, че е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и има необходимото съдържание, в съответствие с материалния закон и при спазване на административно производствените правила. Нарушения, водещи до нейната отмяна не се констатират, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. . Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение