Определение № 2516 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на главния архитект на район „Панчарево" – Столична община против разпореждане № 4832 от 12.02.2025 г., постановено по адм. д. № 2393/2024 г., по описа на Административен съд София - град, с което е върната касационната жалба на главния архитект на район „Панчарево – Столична община против решение № 25148 от 28.11.2024 г., постановено по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С разпореждане № 770 от 08.01.2025 г., постановено по делото, съдът оставя без движение касационната жалба на главния архитект на район „Панчарево" – Столична община против постановеното по делото решение и указва на касационния жалбоподател 7-мо дневен срок от съобщението да приложи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 70 лв. по сметка на Върховния административен съд. На касатора е указано, че при неизпълнение на разпореждането в дадения срок касационната жалба ще бъде върната. Съобщението за разпореждането е редовно връчено на касатора на 21.01.2025 г. В дадения от съда срок документ за заплатена държавна такса не е представен по делото, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК първоинстанционният съд връща касационна жалба. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Частният жалбоподател не оспорва факта, че не представя по делото платежен документ за внесена държавна такса в указания от съда срок, поради което административният съд правилно приема, че нередовността на касационната жалба не е отстранена. Държавна такса по съдебни дела представлява установено със закон финансово плащане към бюджета на съдебната власт, събирано от съда във връзка с правораздавателната му дейност. Плащането е дължимо преди извършване на съответната дейност от съда, освен ако със закон не е предвидено друго - чл. 3 ЗДТ във вр. с чл. 151, т. 3 АПК. Изискването за платена държавна такса е условие за редовност на подадената жалба и задължение на оспорващия е да внесе държавната такса своевременно. Когато към подадената жалба не е приложен документ за платена държавна такса, когато такава се дължи, съдът на основание чл. 158, ал. 1 АПК е длъжен да остави същата без движение и да укаже на оспорващия да отстрани нередовността. Разпоредбата на цитираната норма е изпълнена от съда. По делото е установено, че в дадения срок жалбоподателят не представя в съда документ, удостоверяващ заплащането на определената държавна такса за производството. Такъв документ е приложен към частната жалба. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата - непредставянето на документ за платена държавна такса, е основание за връщане на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК. Фактът, че таксата е платена, не представлява изпълнение на указанията, защото освен заплащане на таксата законът изисква и представяне в указания срок пред съда на документа за извършеното плащане. В тази насока са били и изричните указания на съда. Следователно като прави извод за неизпълнение в срок на дадените задължителни указания и връща касационната жалба първоинстнационният съд постановява разпореждане в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,