Определение № 5143 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3094/2024 г.

ВКСII гражданско отделение12.11.2024 г.докладчик Радост Бошнакова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. В. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК на влязлото в сила съдебно решение от 20.04.2022 г. по в. гр. дело № 12318/2020 г. на СГС, ГО, III-В състав, поради противоречието му с влязлото в сила решение № 745 от 08.02.2024 г. по в. гр. дело № 10005/2022 г. по описа на СГС, ГО, IV-Г състав, представляващо и ново писмено доказателство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на молителя, към което да се приложи препис от определението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25011998 от 10.05.2024 г. по описа на СРС, подадена в електронна форма на електронния адрес на първоинстанционния съд на 08.05.2024 г., от М. В. Г., за отмяна като неправилно на влязло в сила решение от 20.04.2022 г. по гр. дело № 12318/2020 г. по описа на СГС, ГО, III-В състав, с което е отменено решение № 188389 от 01.09.2020 г. по гр. дело № 23086/2019 г. на СРС, ГО, 118-ти състав, и постановено друго, с което тя е осъдена да заплати на С. Б. Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на автомобил „Тойота Версо“ с рег. [рег.номер на МПС], причинени от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 28.03.2019 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], в резултат на нейно виновното и противоправно поведение като водач на автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], заедно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2019 г. Със същото решение, което е окончателно и влиза в сила от датата на постановяването му, са присъдени и сторените по производството разноски. В молбата за отмяна молителят М. Г. излага, че с посоченото решение СГС, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, е извел категоричен извод за осъществено от нея виновно и противоправно поведение, предприемайки необезопасена маневра „завой наляво“ в нарушение на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП, при възможността й да предотврати удара между двата автомобила като съобрази пътната обстановка и положението на участниците в движение. За исканата с молбата отмяна се позовава на друго влязло в сила решение № 745 от 08.02.2024 г. по гр. дело № 10005/2022 г. на СГС, IV-Г въззивен състав, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, приемайки че водачът на автомобил „Тойота Версо“ е управлявал под влияние на алкохол в кръвта от 1.36 промила и предприел забранено изпреварване на колона от автомобили, навлизайки в лентата за насрещно движение, въпреки наличието на непрекъсната маркировка М1, като категорично е приел за неоснователно наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от нея като водач на другия автомобил – автомобил „Фолксваген Голф“, участвал в произшествието. Навежда наличието на две решения, поставени във връзка с едно и също пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.03.2019 г. между управлявания от нея автомобил „Фолксваген Голф“ и автомобил „Тойота Версо“, управляван от С. Б., в които е направен различен извод за осъществено от нея виновно и противоправно поведение, каквото е отречено категорично с приетото в решение № 745 от 08.02.2024 г. по гр. дело № 10005/2022 г. на СГС, IV-Г въззивен състав. С последното е разгледан и уважен предявен от нея против ЗД „Евроинс“ АД, като застраховател по застраховка Гражданска отговорност на С. Б., участвал в производството като трето лице помагач на застрахователя, пряк иск за заплащането й на обезщетение за имуществени вреди, представляващи причинените щети на автомобила й в резултат от настъпилото на 28.03.2019 г. ПТП. Посочва наличието не само на субективно тъждество, но и на обективно тъждество на делата, обосновано с търсената по тях отговорност и искания за реализирането й, изведени от един и същи факт – настъпилото на 28.03.2019 г. ПТП. Посочва и решението от 08.02.2024 г. да е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът С. Б. Б. в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК навежда доводи за недопустимост на молбата поради неспазване на преклузивния срок за подаването й и липсата на надлежна легитимация за искането, а ответникът ЗД „Евроинс“ АД не е изразил становище, поради невръчването му на препис от молбата, което е и безпредметно при извода на настоящия състав на съда за недопустимост на молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверката на допустимостта на молбата за отмяна, намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за разглеждането й в открито съдебно заседание. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от молителя на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. При липса на ясно и мотивирано изложение на обстоятелствата, при чието наличие се осъществяване някое от предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Такава молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане (в този смисъл задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната е възприето разбирането, че отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата правен спор. Със задължителните разрешения, дадени в т. 5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Разяснено е в мотивите на тълкувателното решение, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. В тези случаи делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този по обуславящото дело, респ. разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното и влязло в сила решение по преюдициалното (обуславящо) правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последици от предмета на решението по обуславящия иск. По смисъла на така приетото в решението следва да са налице различни правни изводи по обуславящия спор, основани на едни и същи факти, а не за различни правни изводи при различни фактически констатации, възможно обусловени и от обхвата на извършеното доказване по делата (така решение № 296 по гр. дело № 2805/2018 г. на ВКС, ІV г. о.). В случая не е налице обективен идентитет между предмета на двете дела и на разрешените с решенията по тях правни въпроси, което прави неприложимо отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Първото дело е образувано по предявен от С. Б. против М. Г. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 700 лева за причинени имуществени вреди на собствения му автомобил „Тойота Версо“ в резултат от настъпило на 28.03.2019 г. в [населено място] ПТП поради виновно противоправно поведение на водача на автомобил „Фолксваген Голф“, т. е. за ангажиране на гражданската й отговорност като делинквент. Другото дело е образувано по предявен от М. Г. против ЗД „Евроинс“ АД пряк иск по чл. 432 КЗ за заплащана на обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения й автомобил „Фолксваген Голф“ от настъпило на 28.03.2019 г. в [населено място] по вина на водача на автомобил „Тойота Версо“ - С. Б., чиято деликтна отговорност е обезпечена при застрахователя и който е конституиран в производството да участва като трето лице помагач на страната на застрахователя поради възможна регресна претенция, поради управлението на автомобила след употреба на алкохол. Не е налице тъждество в исканията по двете дела с оглед на различните вземания, чието съществуване е установено, като и липсва идентичност в основанията на тези искания. Всяко от исканията произтича от различни правопораждащи факти, основани на деликт, осъществен от различни лица, макар и участвали в едно и също ПТП, и се търси отговорност за различни имуществени вреди. Предметът на всяко от двете дела е различен и съответно двете решения не са в съотношение на обусловеност. Решението по нито едно от делата не разглежда преюдициално правоотношение, от разрешението по което да зависи решението по другото от двете дела. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 5 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС противоречието между решенията следва да бъде налице в диспозитивите на съдебните актове, а не в мотивите на двете решения, т. е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция, като решенията си противоречат именно по обуславящия спор, което в случая не е налице. Такава обусловеност би била налице само при разглеждане на спор по деликтен иск по чл. 45 ЗЗД за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования С. Б., който обаче не е предмет на разглеждане и по двете дела, по които се твърди наличието на противоречиво постановени решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Липсата на тъждество на исканията и основанията, респ. на обусловеност по делата, по които са постановени двете решения се установява, без да е необходима преценка по същество за предмета на двете дела, а само въз основа на твърденията на молителя М. Г., поради което подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е недопустима. Молбата за отмяна е недопустима и по наведеното в нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с посоченото в молбата решение по прекия иск на увреденото лице, не се установява релевантен факт по правния спор, разгледан по другото дело и решението по което се иска да бъде отменено, съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. А и наведените в молбата обстоятелства в подкрепа на искането за отмяна, не попадат и под формулираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното, твърденията за наличие на посочените отменителни основания не се явяват надлежни, а молбата за отмяна е недопустима и следва се остави без разглеждане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о.

Цитирани разпоредби

10