Определение № 132 от 27.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1387/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44 ал.1 вр.чл.39 ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност, повдигнат между Софийски Градски съд и Софийски Районен съд, касаещ разглеждането на н.ч.д. № 3889/2015 г. по описа на Софийски Градски съд, НО, 25 състав. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото, съгласно правилото на чл.39 ал.1 НПК и установената съдебна практика е Софийски Градски съд, който е постановил и последната влязла в сила присъда по внохд № 4138/2014 г. с подсъдим А. С. Т.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: По предложение на прокурор при СРП, изх. № П-837/29.06.2015 г., пред СРС е било образувано н.ч.д. № 11195/2015 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, на осн. чл.25 ал.1 и ал.4 вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо най-тежко наказание на осъдения А. С. Т. измежду наложените му наказания по постановени спрямо него влезли в сила съдебни актове по нохд № 18669/2012 г. по описа на СРС, НО, 105 с., по нохд № 4958/2013 г. по описа на СРС, НО, 98 с. и по нохд № 17584/2012 г. по описа на СРС, НО, 98 с. С разпореждане от 02.10.2015 г., съдията-докладчик по делото при СРС е приел, че в образуваното производство по реда на чл.306 ал.1 от НПК, компетентен да разгледа същото е Софийски Градски съд, който е постановил и последната влязла в сила присъда, съответно по внохд № 4138/2014 г., поради което е прекратил производството по н.ч.д. № 11195/2015 г. по описа на СРС, НО, 115 състав и е изпратил същото по подсъдност и на осн. чл.42 от НПК на Софийски Градски съд. Спорът за подсъдност е повдигнат от съдия-докладчик при Софийски Градски съд, където е било образувано н.ч.д. № 3889/2015 г. по описа на СГС, НО, 25 състав, който е приел, че не е компетентен да разгледа предложението за определяне на общо наказание спрямо Т., с оглед обстоятелството, че с последната влязла в сила присъда по внохд № 4138/2014 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав е отменена оправдателната присъда на СРС и е постановена нова осъдителна присъда. Изложил е съображения, че СРС е компетентният съд, тъй като съдебен акт от СГС би бил окончателен и не би подлежал на въззивен контрол. ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши делото по същество е Софийски районен съд, който е съдът, компетентен да разгледа като първа инстанция делото, по което е постановена последната влязла в сила присъда, независимо от обстоятелството, че окончателният съдебен акт е бил постановен под формата на присъда от СГС като въззивна инстанция. Това е така, с оглед обхвата на чл.39 ал.1 от НПК, който разглежда хипотеза на конкуренция между първоинстанционни съдилища, и не касае конкуренция между различни по степен съдилища, каквато е по естеството си препирнята между съдилищата по настоящото дело. Постановеният от СГС като въззивна инстанция по внохд № 4138/2014 г. съдебен акт е под формата на присъда, с оглед изхода на делото / отменена е била оправдателна присъда / и предвид изричната разпоредба на чл.336 ал.1 т.2 от НПК, съгласно която в случаите когато въззивният съд отменя оправдателната присъдата на първия съд, постановява нова присъда. От значение за подсъдността по чл.39 ал.1 НПК, при определяне на общо наказание за престъпления, за които има влезли в сила присъди от различни съдилища, е първият по степен съд, който е бил компетентен да постанови последната влязла в сила присъда, включително и в случаите когато присъдата е била постановена от въззивен съд, при условията на чл.336 ал.1 от НПК. С оглед изложеното, компетентен съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от НПК да разгледа образуваното на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 и 4 от НК, по реда на чл.306 ал.1 от НПК производство за определяне на общо наказание по отношение на осъдения А. С. Т. по влезлите в сила три присъди, предмет на предложението на прокурора при СРС е Софийски районен съд. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение