Определение № 335 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2711/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Ц. И. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1064 от 30.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 5131/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Монтански окръжен съд от 19.08.2019 г. по гр.д.№ 109/ 2019 г. за изпращане на делото по подсъдност на Монтански районен съд. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като разрешава въпроса за подсъдността на спора без преди това да са отстранени нередовности на исковата молба. Според нея сезираният като първа инстанция окръжен съд е трябвало, след неизпълнение на указанията му по чл.129 ГПК, да върне исковата молба, а не да препраща делото на друг съд. Поради това жалбоподателката моли обжалваното определение, както и потвърденият с него акт, да бъдат отменени. Като основание за допускането на въззивното определение до касационен контрол сочи постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да формулира конкретен правен въпрос, относим към дадените в обжалваното определение процесуалноправни разрешения. Ответната страна „Агрикълчар” ЕООД, [населено място], не взема становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Монтански окръжен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Агрикълчар” ЕООД против М. И., предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с цена 5 000 лв и 15 000 лв. Като е констатирал, че всеки от исковете е с цена под 25 000 лв, първоинстанционният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на съда, компетентен по правилата на родовата подсъдност. Този акт е обжалван от М. И. пред Софийски апелативен съд и е потвърден с обжалваното в настоящето производство въззивно определение. Въззивната инстанция посочила, че всеки от предявените искове е с цена под 25 000 лв и компетентен да се произнесе по спора с оглед правилата за родова подсъдност е районният съд. Отхвърлила доводите на ответницата, че е следвало да се отстранят нередовностите на исковата молба или същата да бъде върната като посочила, че не може да проверява законността на акт, какъвто не е постановен. Въззивното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като няма колебания по валидността и допустимостта му, а правен въпрос във връзка с процесуалноправните разрешения на въззивния съд жалбоподателката не е повдигнала. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, това е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, защото касационната инстанция няма правомощие да формулира служебно такъв въпрос в ущърб на необжалвалата страна. По изложените съображения Върховният касационен съд