Определение № 1172 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1687/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 22892/09.12.2025 г., с пощенско клеймо от 05.12.2025 г., подадена от ответника по касация Д. И. Щ. – лично и в качеството й на ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, ЕИК[ЕИК], чрез адв. П. Н., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3202/12.11.2025 г. в частта за разноските. В дадения срок от касатора “ЛЕНО” АД, ЕИК[ЕИК], се изразява становище за неоснователност на направеното искане. Развиват се подробни доводи, че не са дължими претендираните разноски поради прекратяването на касационното производство поради недопустимост на обжалването. Поддържа се тезата, че доколкото съдът следи служебно за редовността и допустимостта на жалбата, оставена без разглеждане в случая, усилията на насрещната страна не са допринесли за правния извод на касационния състав и на ответника по касация не се следва адвокатско възнаграждение. Заявява се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата на Д. И. Щ., в качеството й на ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, е допустима – подадена е от лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 3202/12.11.2025 г. по т.д. № 1687/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., касационната жалба на “ЛЕНО” АД против решение № 450/24.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2024 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, е приета за недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт и е оставена без разглеждане. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата, дала повод за завеждането му, да плати всички реално направени от първата разходи при реализиране на защитата й, за които са представени по делото доказателства, включително и възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноските са дължими и при прекратяване на производството по делото. В случая искането на ответника по касация за присъждане на разноските по делото е заявено в отговора на касационната жалба, като съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на 3 000 лева. Представен е по делото договор за правна помощ от 21.07.2025 г., сключен между процесуалния представител и ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева, платено в брой на 21.07.2025 г. Приобщен е и договор за правна помощ от 21.07.2025 г., сключен с Д. И. Щ., в който е договорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева и начин на плащане: на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Регистрирането на едно дееспособно физическо лице като едноличен търговец по реда на Търговския закон разширява правоспособността му, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да възниква нов правен субект с отделно обособено имущество (така в решение № 80/26.07.2012 г. по т.д. № 287/2011 г. на ВКС, I т.о.). При това положение на тази страна в процеса се следва само един адвокатски хонорар. Предвид ангажираните доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, следва да бъде разгледано релевираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, мотивирано с твърдение за прекомерност на извършения разход. Като съобразява естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба и на изложението на основания за допускането й, и само като ориентир размера на възнагражденията в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, неприложима поради несъответствието й с правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, както и като констатира липсата на доказани други критерии по смисъла чл. 36, ал. 3 ЗАдв., към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 400 евро, превалутирано съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По тези съображения следва да бъде допълнено определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер, а за горницата над тази сума искането не следва да бъде уважено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,