Определение № 5005 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2413/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ/ срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 196 от 08.05.2025 г. по гр.д.№ 1/ 2025 г., с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ молба за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 37 от 27.02.2025 г., в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати на адвокат П. Н. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за осъществена безплатно правна помощ и представителство на А. Б. У. във въззивното производство в размер на 3 000 лв., и в частта, в която Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 3 249 лв., а е оставена без разглеждане подадената от КОНПИ молба вх. № 3186/ 11.04.2025 г. за изменение на същото решение в частта, в която в която е потвърдено определение № 721/ 29.11.2024 г., по гр.д. № 113/ 2023 г. на Пазарджишки окръжен съд /с което е оставена без уважение молба на КОНПИ за изменение на решението на този съд № 367 от 29.10.2024 г. по същото дело в частта за разноските/ и е прекратено производството по чл.248 ГПК пред въззивния съд в тази част. В частната жалба се твърди от КОНПИ, че няма доказателства ответникът по делото А. У. да е от кръга лица, които имат право на безплатна адвокатска помощ и че той не се е възползвал от законовата възможност да иска отмяна на наложени му обезпечителни мерки, за да заплати за адвокатска защита. Затова не били налице предпоставки за определяне и присъждане на възнаграждение на адвоката му по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв, още повече, че според КОНПИ ответникът е станал причина за завеждане на делото. Освен това поддържа, че въззивният съд не се съобразил с практиката на СЕС, според която национална правна уредба уреждаща минимални размери на адвокатските възнаграждения в България, не съответства на правото на ЕС, а се позовал единствено на разпоредбата на чл.7 ал.2 НМРАВ. По отношение на държавната такса поддържа, че КОНПИ не дължи такава съгласно чл.154 ал.3 ЗОНПИ и чл.84 ал.1 ГПК. Такса не се дължала и защото предявеният иск бил за публични държавни вземания. По отношение на оставеното без разглеждане искане поддържа, че въззивният съд неправилно го разгледал като такова по чл.248 ГПК, вместо да го счете за частна жалба срещу решението му в частта, в която се потвърждава определението на първоинстанционния съд от 29.114.2024 г. и да му даде указания да посочи дали това е така. Ответната по частната жалба страна А. У. не взема становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 37 от 27.02.2025 г. по гр.д. № 1/ 2025 г. на Пловдивски апелативен съд са потвърдени решение № 367 от 29.10.2024 г. и определение № 721 от 29.11.2024 г., двата акта постановени по гр.д.№ 113/ 2023 г. на Пазарджишки окръжен съд. С определението от 29.11.2024 г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането на КОНПИ да измени решението си в частта, в която тя е осъдена да заплати 6 000 лв на адвокат П. Н. - адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за осъществена безплатна правна помощ и представителство на А. Б. У. в първоинстанционното производство. С въззивното решение освен това КОНПИ е осъдена да заплати на адвокат П. Н. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за осъществена безплатно правна помощ и представителство на А. Б. У. във въззивното производство в размер на 3 000 лв., както и е осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 3 249 лв. С молба вх.№ 3186/ 11.04.2025 г. КОНПИ е направила следните искания за изменение на решение № 37/ 27.02.2025 г. по гр.д.№ 1/ 2025 г. по реда на чл.248 ГПК: в частта, в която е потвърдено определение № 721/ 29.11.2024 г. по гр.д.№ 113/ 2023 г.; в частта, в която е осъдена КОНПИ да заплати адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 3 000 лв; и в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 3 249 лв. По отношение на първото искане няма никаква обосновка, формулиран е единствено петитум, в който изрично е посочено, че се иска изменение на решението на въззивния съд по реда на чл.248 ГПК в частта, в която е потвърдил определение № 721/ 29.11.2024 г. по гр.д. № 113/ 2023 г. на Пазарджишки окръжен съд. Въззивният съд намерил молбата за допустима в частта й, в която се иска изменение на постановеното въззивно решение в частта за дължимите за въззивното производство разноски. В частта, в която е потвърдено определение № 721/ 29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 113/ 2023 г. на Пазарджишки окръжен съд, счел молбата за недопустима. Посочил, че евентуалното изменение или отмяна на първоинстанционното определение не може да стане по реда на чл.248 от ГПК, а единствено по реда на касационното обжалване. От съдържанието на подадената молба не можело да бъде изведена изрична воля в тази насока, затова в тази част молбата следвало да бъде оставена без разглеждане и производството по чл.248 ГПК следвало да бъде прекратено. В допустимата й част съдът намерил молбата за неоснователна. Отхвърлил доводите на КОНПИ, че съдът трябва да изследва наличието на предвидените в разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗА хипотези за предоставяне безплатно на правна помощ, като посочил, че клиентът не бил длъжен да доказва наличието на което и да е от визираните в закона основания при сключването на договора за правна помощ и съдействие. Извършената от адвоката преценка, материализирана в договора, с който е поето задължение за оказване безплатно на правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА, обвързвала съда и той не дължал проверка за съществуването на съответната хипотеза. Отхвърлил и довода на КОНПИ, че ответникът е могъл да предприеме необходимите действия да му бъде разрешено да се разпореди със запорираното си движимо имущество и да заплати на адвокат. На ответникът не можело да бъде вменено задължение да се разпореди с имуществото си, за да осигури по някакъв начин заплащане на адвокатската услуга. За неприложима съдът счел разпоредбата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ, като посочил, че основанието за отхвърляне на иска не било новопредставени от ответника доказателства в исковото производство. По доводите за определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразил решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/ 2022 и приел противоречието на Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз. Според въззивния съд при определяне на размера на възнаграждението са взети предвид цената на иска, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в съответната инстанция, продължителността на производството, приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без да са направени нови възражения, по които ответникът да има необходимост да вземе становище. Намерил, че възнаграждението е определено правилно и няма основания за неговото коригиране. По отношение на присъдената държавна такса съдът посочил, че в разпоредбата на чл.154 ал.3 ЗОНПИ било предвидено, че при подаването на искова молба Комисията не внася държавна такса, а тя се присъжда с решението в зависимост от изхода по делото. КОНПИ не била сред субектите, освободени от заплащане на държавна такса, доколкото, претендираното за отнемане в полза на държавата имущество касаело частноправно вземане. Определението е законосъобразно. В частта, в която е потвърдено определение № 721/ 29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 113/ 2023 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлено искането на КОНПИ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивното решение има характер на определение. То е съдебен акт по чл.278 ал.3 ГПК – такъв, който е постановен в производство по обжалване на определение на първоинстанционен съд. В тази част въззивното решение не може да бъде изменяно или допълвано по реда на чл.248 ГПК, а единствено може да бъде обжалвано по реда на чл.274 ал.3 ГПК. В законния срок обаче от КОНПИ частна жалба срещу въззивното решение в частта му, имаща характер на определение, не е постъпила – молбата по чл.248 ГПК не може да се разглежда като частна жалба, с оглед изрично заявеното искане за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. Затова правилно въззивният съд е оставил молбата без разглеждане по същество в тази част. В частта, в която е отхвърлил искането на КОНПИ за изменение на собственото си решение в частта за разноските, въззивният съд се е произнесъл допустимо и правилно. Неоснователен е доводът, че в производствата по ЗОНПИ не се дължи държавна такса от КОНПИ, доколкото се касае за производство по публични държавни вземания. Въпросът с отговорността за разноските по делото е предмет на изрична уредба в закона – чл.157 ал.2 ЗОНПИ. Държавната такса се присъжда с оглед изхода от делото с крайния акт, а предвид изричната разпоредба на чл.158 ал.4 ЗОНПИ, несъстоятелен е доводът, че КОНПИ не дължи държавна такса в това производство. Определението е правилно и в частта, присъждаща възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Неоснователно КОНПИ поддържа, че съдът не се съобразил с практиката на СЕС, според която национална правна уредба уреждаща минимални размери на адвокатските възнаграждения в България, не съответства на правото на ЕС, а се позовал единствено на разпоредбата на чл.7 ал.2 НМРАВ. Напротив, съдът изрично е посочил, че заради постановеното от СЕС решение, определящо Наредбата като несъответна на съюзните правни норми за регулиране на конкуренцията, не я взема предвид. Той е определил дължимото възнаграждение с оглед обема на извършената от адвоката работа. Неоснователен е и доводът, че ответникът не се е възползвал от законовата възможност да иска отмяна на наложени му обезпечителни мерки, за да заплати за адвокатска защита. Да се предполага, че такова искане би било уважено, е спекулативно а въз основа на спекулация не може да се направи извод за наличие на възможност за ответника да заплати адвокатско възнаграждение. КОНПИ не е посочила никакви други обстоятелства, от които да може да се заключи, че не са били налице предпоставките по чл.38 ЗАдв, затова определението, с което е осъдена да заплати възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ответника, е законосъобразно. Размерът на определеното възнаграждение е адекватен на фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършената от адвоката работа, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло. По изложените съображения Върховният касационен съд