Определение № 13663 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „ААА КЪНСТРАКШЪН ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ КОРП. - клон България” КЧТ, ЕИК 204422015,със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представляван от управителя А. К.,чрез процесуалния представител адв. К. Кръстева, против Определение № 5849/08.08.2024 г. по адм. дело №1050/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на закона. По-конкретно, жалбоподателят не оспорва, че няма качеството на възложител, съответно адресат на издаденото решение на Директора на РИОСВ-Бургас. Но изтъква, че чуждестранният търговец „ААА Construction & Development Corp.“, действащ чрез регистрирания си клон в България „ААА КЪНСТРАКШЪН ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ КОРП. - клон България” КЧТ, е страна - изпълнител по договор от 02.02.2016 г. с възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с предмет: „Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 250 000 м3 нефтени и други отпадъци на Основна площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД по Програмата за ликвидиране на стари екологични щети“. Съгласно Договора от 02.02.2016 г., проектът за преработващата инсталация е изработен от „ААА Construction & Development Corp.“, като новопроектираната инсталация и съоръженията към нея ще се изградят и експлоатират от същото чуждестранно дружество. Издаденото от директора на РИОСВ-Бургас решение за неодобряване на инвестиционното предложение безспорно препятства изпълнението на горепосочения договор. Счита, че неправилно първоинстанционният административен съд приема, че административният акт няма пряко и непосредствено въздействие върху неговите права и законни интереси. Обосновава доводите си с обстоятелството, че т. нар. „инвестиционно предложение“ на възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на практика представлява изработения от „ААА Construction & Development Corp.“ инвестиционен проект за преработваща инсталация и съоръжения към нея, надлежно съгласуван и приет от Междуведомствения експертен екологичен съвет (МЕЕС) на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) като специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) на МОСВ, с Решение 1-5/2018 г. относно Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите, Решение 1-3/2019 г. относно техническата част и Решение III-3/2022 относно икономическата част на проекта. Процедурата по ОВОС е инициирана от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, но предмет на разглеждане в тази процедура е именно изработеният от „ААА Construction & Development Corp.“ инвестиционен проект, който вече е приет от МЕЕС на МОСВ по предписания от закона специален ред. Счита, че правният интерес от обжалване на административния акт произтича от обстоятелството, че процедурата по ОВОС не би могла да бъде проведена без участието на „ААА Construction & Development Corp.“ като автор и носител на правата върху инвестиционния проект за преработващата инсталация. Дружеството участва както при изготвянето на доклада по ОВОС, възложено от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на фирма консултант, така и в проведеното обществено обсъждане. В същото време качеството и пълнотата на изготвения доклад по ОВОС зависи изцяло от компетентността и експертизата на избрания от възложителя консултант. На това основание счита, че решението по ОВОС на директора на РИОСВ- Бургас засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на „ААА Construction & Development Corp.“ като автор и изпълнител на инвестиционния проект за преработващата инсталация, предмет на проведената процедура по ОВОС за „Обект 1.3: „Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 450 000 куб.м. нефтени и други отпадъци с редукция на количествата, ликвидирани при изпълнение на мярка 1.2“ от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизацията на „НЕФТОХИМ“ АД - гр. Бургас“. А неодобряването на осъществяването на инвестиционното предложение на възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за Обект 1.3 ще има за последица преработване и изменение на инвестиционния проект за инсталацията от „ААА Construction & Development Corp.“ и изготвяне на допълнителна проектна документация за сметка на дружеството, съответно последващо одобряване на изменения проект от МЕЕС на МОСВ и провеждане на нова процедура по ОВОС. Допълнителна негативна последица от обжалваното решение се явява и стопирането на изпълнението на Договора от 02.02.2016 г. между „ААА Construction & Development Corp.“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за Обект 1.3, който е част от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизацията на „НЕФТОХИМ“ АД - гр. Бургас, одобрена с Решение по ОВОС 77-24/1999 г. на МОСВ и Решение 72-17/2002 г. за изменение. По така наведените аргументи за жалбоподателят е налице правен интерес да оспори решение по оценка на въздействието върху околната среда №БС-1-1/30.05.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас. В срока по чл. 232 АПК е постъпило писмено становище по делото от директора на РИОСВ – Бургас, в което се поддържа, че решението по оценка на въздействието върху околната среда №БС-1-1/30.05.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас, не е обжалвано от „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, а „ААА КЪНСТРАКШЪН ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ КОРП. - клон България” КЧТ няма правен интерес да го оспори, поради което моли обжалваното определение на Административен съд Бургас да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Определение № 5849/08.08.2024 г. по адм. дело №1050/2024 г. Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на „ААА Кънстракшън Енд Дивелъпмънт Корп. – клон България“ КЧТ, с ЕИК 204422015, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. К., чрез представител по пълномощие - адв. К. Кръстева, против решение по оценка на въздействието върху околната среда №БС-1-1/30.05.2024г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Обект I.3 „Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 450 000 куб.м нефтени и други отпадъци с редукция на количествата, ликвидирани при изпълнение на мярка I.2“ от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на „Нефтохим“ АД – гр. Бургас“, с възложител „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и е прекратил производството по адм.дело №1050/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. За да се произнесе в посочения смисъл и да достигне до този правен резултат първоинстанционният административен съд приема, че жалбоподателят не обосновава своя пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване на процесния административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. С решение по оценка на въздействието върху околната среда №БС-1-1/30.05.2024г. на директора на РИОСВ – Бургас, не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Обект I.3 „Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 450 000 м3 нефтени и други отпадъци с редукция на количествата, ликвидирани при изпълнение на мярка I.2“ от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на „Нефтохим“ АД – гр. Бургас“, с възложител „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Установено е, че от „ААА КЪНСТРАКШЪН ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ КОРП. - клон България” КЧТ е страна в качеството си на изпълнител по договор от 02.02.2016 г., сключен с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с предмет „Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 250 000 м3 нефтени и други отпадъци на основна площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, като това дружество е проектирало инсталацията и съоръженията към нея ще се изградят и експлоатират именно от чуждестранния търговец. По делото се констатира, че между държавата като възложител и приватизираното „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, като изпълнител е сключен договор за изпълнение на Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия. Уведомлението се отнася до инвестиционно предложение, с което е предвидено оползотворяване на образувани преди приватизацията на дружеството на 250 000 м3 нефтени утайки, налични в девет броя резервоари на територията на основна площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Мотивите на органа, постановил оспорения административен акт са, че има пропуски и непълноти в доклада за ОВОС, съответно празноти в плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия, както и това, че с инвестиционното предложение не се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве. Правилно първоинстанционният съд е достигнал, че извод, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД има качеството на „възложител на инвестиционно предложение“ съгласно §1, т.20 от ДР на ЗООС и съответно е адресат на акта, съответно е бил активно процесуално легитимиран да оспори решението н директора на РИОСВ- Бургас, което той не е сторил. Правният си интерес да обжалва решението на директора на РИОСВ- Бургас пред административния съд „ААА Кънстракшън Енд Дивелъпмънт Корп. – клон България“ КЧТ обоснова единствено с обстоятелството, че е страна по договор с „Лукойл Нефтохим България“ АД и е изготвил работен проект за оползотворяване на отпадъци за обект I.3 „Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 450 000 м3 нефтени и други отпадъци с редукция на количествата, ликвидирани при изпълнение на мярка I.2“ от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на „Нефтохим“ АД – гр. Бургас“, с възложител „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и по този договор му се дължи плащане. Следва да бъде посочено, в какъвто смисъл са доводите на първоинстанционния административен съд, че наличието на облигационни отношения между жалбоподателя и „Лукойл Нефтохим България“ АД касателно възложена работа по отношение на оползотворяването и ликвидацията на депонираните нефтени и други отпадъци, натрупани до момента на приватизацията в посочените райони, не обосновава пряк, личен и непосредствен интерес на плоскостта на публичното право, който да бъде защитим чрез съдебно обжалване на посочения административен акт. Правото на оспорване е конституционно установено - чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и доразвито в чл. 147, ал. 1 АПК. Съгласно двете разпоредби право на оспорване имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати (застрашени или нарушени) и за които той поражда задължения. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. - то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като "Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси". Засягането трябва да е правно, т.е. на установени в правото субективни права и законни интереси. Засягането трябва да е лично, т.е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т.е. засягането (и в двете му форми - нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. В конкретната хипотеза между частния жалбоподател и адресата на индивидуалния административен акт са налице граждански, частноправни отношения, породени от договора от дата 02.02.2016 г. за оползотворяване на отпадъци. По делото не е спорно, че частният жалбоподател не е адресат на оспореното решение на директора на РИОС – Бургас. В случая икономическите интереси на частния жалбоподател са обективирани в субективното му право като страна по един граждански договор да получи насрещна парична престация от възложителя, но правното средство за защита на изпълнителя по договора от 02.02.2016 г. в случай на неизпълнение от възложителя, не е оспорване на решение по оценка на въздействието върху околната среда №БС-1-1/30.05.2024г. на директора на РИОСВ – Бургас. В този смисъл субективното право на частния жалбоподател не се засяга пряко, непосредствено от оспорения административен акт, а от евентуалното неизпълнение от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на договора от 02.02.2016 г. Защитата на това претендирано субективно право е гарантирана от правото на частния жалбоподател не чрез оспорване на индивидуален административен акт, а чрез гражданскоправните средства за защита. Тази опосреденост на въздействието, което индивидуалният административен акт има върху претендираното субективно право на частния жалбоподател, изключва възможността за него да е налице и право на оспорване на акта по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. По делото жалбоподателят не твърди, а това не се доказва и от представените доказателства, че интересът, който защитава може да се противопостави на обществения интерес, тъй като България като държава членка на ЕС е длъжна да подложи чрез нейните административни органи, на преценка проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие на околната среда, по-специално поради характера, мащабите и местоположението си (вж. в този смисъл Решение от 30 април 2009 г. по дело С-75/08, Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др., C‑72/95, Recueil, стр. I‑5403, точка 50, както и Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Комисия/Италия, C‑486/04, Recueil, стр. I‑11025, точка 53). Това прави извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес и следователно за недопустимост на оспорването правилен. Видно от горното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, шесто отделение