Определение № 2692 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1918/2026 г.

Постъпила е молба от „Профи Кредит България“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение №351/16.03.2026г. по гр.д.№2024/2025г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение №137/11.04.2025г. по гр.д.№1937/2024г. на Карловски районен съд. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Молителят поддържа, че между него и ответницата Кулка Х. П. е бил сключен договор за потребителски кредит от 02.05.2019г., като за установяването на предоставянето на заемната сума по сметка на ответницата в първоинстанционното производство било изискано писмо от „Обединена българска банка“ АД. В това писмо била допусната техническа грешка относно датата на превода, като била посочена датата 03.02.2019г. След постановяването на първоинстанционното решение по гр.д.№1937/2024г. на Карловски районен съд от банката било издадено коригиращо писмо, което било представено с въззивната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решението, но не било взето предвид от въззивния съд, въпреки че той го докладвал като документ в проведеното открито съдебно заседание. В постъпилия отговор на молбата от насрещната страна Кулка Х. П. се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. Макар и молителят да твърди, че доказателството му е било известно още към датата на подаване на въззивната жалба, срокът по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК не започва да тече преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска – в случая 16.03.2026г. Поради това молбата за отмяна с вх.№22076/12.06.2026г. следва да се счита за подадена в срок. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на въведеното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Спазени са изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.306 ал.1 от ГПК. Връчен е препис от молбата на ответника съгласно чл.306 ал.3 от ГПК. Изложените в отговора на Кулка Х. П. доводи във връзка с твърдението за недопустимост на молбата за отмяна, по същество са относими към нейната основателност, тъй като касаят наличието на предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е допустима и следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й. По приемането на писмените доказателства към молбата за отмяна съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд