Определение № 4 от 05.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2620/2021 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2, предл. последно ГПК, образувано по частна жалба на „РМС Тауър БГ“ЕООД, [населено място] срещу определение № 366 от 13.07.2021г. по ч.т.д.№ 1438/2021г. на първо т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу разпореждане на въззивния съд за оставяне без уважение, поради отсъствие на предпоставките по чл.63 ГПК, на искането на „РМС Тауър БГ“ЕООД за продължаване на срок. С частната жалба се иска отмяна на определението и връщане на делото с указания за уважаване на молбата по чл.63 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав прецени следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт, но е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат две групи определения - преграждащите развитието на делото и онези, за които законодателят изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани. Постановеното разпореждане, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за продължаване на срок не попада в нито една от двете категории. Съобразно трайно установената практика на ВКС определението по чл. 63 ГПК не подлежи на обжалване независимо от това дали съдът уважава или отхвърля искането за продължаване на определения от него или от закона срок. Не е налице съдебен акт, който да са подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената срещу разпореждането по чл. 63 ГПК частна жалба. Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на основание чл.77 ГПК невнесената държавна такса за настоящото частно производство. По изложените съображения настоящата частна жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение