Определение № 97 от 23.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г.

Подадена е молба от Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 139 от 28.01.2021 г. в частта за присъдените разноски и държавна такса за предходните инстанции. Ответницата по молбата – Р. Д. Д. от [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – отмяна на обжалваното от Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД решение № 1370 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 117/2019 г. на Софийски апелативен съд и отхвърляне на предявения от Р. Д. Д. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над 144 000 лв. до 250 000 лв., т. е за сумата 106 000 лв., искането на касатора за допълване на постановеното по настоящото дело решение по отношение на разноските за предходните инстанции е основателно и следва да бъде уважено. По разноските, дължими на ищцата Р. Д. Д.: Съобразно размера, до който е уважена, съответно отхвърлена претенцията, от направените от ищцата разноски в размер на 900 лв. за вещи лица, дължима за първата инстанция е сумата 432 лв. С първоинстанционното решение на същата са присъдени 360 лв., а с въззивното решение – допълнително 390 лв. (общо 750 лв.). Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищцата е присъдена сумата 318 лв. По разноските, дължими на ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД: Застрахователното дружество е поискало присъждане само на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., но не и направените разноски за вещо лице и свидетел. Предмет на подадената от ищцата въззивна жалба е присъждане на обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер на сумата 130 000 лв. С оглед обстоятелството, че с решението на ВКС е присъдена само сумата 24 000 лв., т. е. искането във въззивната жалба е отхвърлено за сумата 106 000 лв., дължимото на ответника-застраховател юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, определено в съответствие с правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ възлиза на сумата 366.92 лв. Доколкото обаче ответникът е претендирал само сумата 300 лв., на същия следва да му бъде присъдена именно тази сума. По отношение дължимата държавна такса: След постановеното от ВКС решение допълнително присъдената на ищцата е сумата 24 000 лв. (над присъдените от първата инстанция 120 000 лв.). Следователно, дължимата за тази сума държавна такса е в размер на 1 440 лв. (4 % за първата инстанция и 2 % за въззивната инстанция), а не присъдената от въззивния съд сума 7 200 лв. Поради това, за разликата над 1 440 лв. въззивното решение следва да бъде отменено. По отношение дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Л. Г.: С оглед размера, за който е уважен искът на ищцата – 144 000 лв., дължимото на пълномощника й адвокатско възнаграждение за първата инстанция, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 4410 лв., а за въззивната инстанция – 1250 лв. Или, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на адвокат Г. е присъдено допълнително възнаграждение за първата инстанция над сумата 480 лв. до сумата 1235 лв., а за въззивната инстанция – за разликата над сумата 1250 лв. до сумата 4130 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 250 ГПК