Определение № 3 от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4486/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. К. С. И. е подал молба вх. № 264281/16. 02. 2021 г., уточнена с молби вх. № № 3599/12. 03. 2021 г. и 274248/29. 07. 2021 г., за частична отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на решение № 337 от 29. 12. 2002 г. по гр. д. № 3798/1999 г. на РС – Русе, 7 гр. с-в, оставено в сила с решение № 413 от 17. 06. 2003 г. по гр. д. № 378/2003 г. на ОС – Русе, оставено в сила с решение № 2333/04 от 14. 03. 2005 г. по гр. д. № 2059/2003 г. на ВКС, 4 г.о. - в частта му, с която К. С. И. е осъден да заплати на Е. В. В. сумата 62420 лв. стойността на подобрения, извършени в собствения му имот – построена жилищна сграда с магазини в незавършен вид в парцел ..., в кв. ... по плана на [населено място], [улица], като в полза на Е. В. В. е признато право на задържане, на осн. чл. 72, ал. 3 ЗС, на обектите на собственост, които същата е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на К. С. И. – магазин, апартамент и ателие, находящи се в масивна жилищна сграда с магазини, построена в парцел....., в кв. ... по плана на [населено място], [улица], до заплащане на посочената сума от 62420 лв. от К. С. И.. Ответницата по молбата за отмяна Е. В. В. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, установи следното: Иска се частична отмяна на съдебно решение, постановено на 29. 12. 2002 г. и влязло в сила на 14. 03. 2005 г., при действието на отменения ГПК. Отмяната се иска на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – присъда № 303 от 28. 10. 2002 г. по НОХД № 1457/2002 г. на РРС, влязла в сила на 28. 05. 2004 г., с която С. И. С. е осъден за престъпление по чл. 293а НК – за това че, на 3. 05. 2001 г., в продължение на една година след влизане в сила на осъдително съдебно решение № 97/2000 г. по гр. д. № 3529/99 г. на РС-Русе и въпреки наличието на парични средства и имущество, не е изплатил присъдената сума на К. С. И.. При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за недопустима. Същата е подадена след едногодишния срок по чл. 232, ал. 2 ГПК /отм./. Съгласно цитираната разпоредба, молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Предвиденият краен едногодишен срок е преклузивен, след изтичането му е недопустимо да се иска отмяна на влязлото в сила решение и не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2014 г., т. 8, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1. 03. 2008 г., е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като влязлото в сила решение при действието на отменения ГПК придобива характеристиките на стабилен съдебен акт – става неизменимо, необжалваемо и неотменимо по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. Установените в действащия ГПК правила и срокове за отмяна са неприложими по отношение на решения, станали неотменими по отменения кодекс. В случая, едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е започнал да тече най-късно на 14. 03. 2005 г. (влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска) и е изтекъл е на 14. 03. 2006 г., от което следва, че при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ решението е станало неотменимо и предвидените в ГПК от 2007 г. срокове за отмяна на влезли в сила решения са неприложими. Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,