Определение № 8253 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7648/2025 г.

Производството е по 229, ал.1, т.2 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Хоспис М.“ ЕООД със седалище в град Черноморец против определение № 6186/08.07.2025г., постановено по административно дело № 1243/2025г. по описа на Административен съд- Бургас, с което искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-22- 5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), е оставено без разглеждане като недопустимо. Ответникът по частната жалба- изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, оспорва жалбата в представения писмен отговор в срока по чл.232 от АПК. Счита, че определението на съда е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в тричленен състав, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.166, ал.3 от АПК и от надлежна страна в производството, за която постановеният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, тя е и основателна. Производството по делото на Административен съд- Бургас е образувано по жалба на „Хоспис М.“ ЕООД- гр. Черноморец против заповед № РД-22- 5/30.06.2025г., с която изпълнителният директор на ИАМН нарежда заличаването от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на лечебното заведение „Хоспис М.“ ЕООД, с което се обезсилва Удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл. 40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ гр. Бургас. В заповедта е посочено, че същата подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл.45, ал.5 от Закона за лечебните заведения. В жалбата против описания административен акт е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта поради вероятността за настъпването на значителни и трудно поправими вреди за лицата, настанени в хосписа, както и за наетите от дружеството работници. С определение № 6060/04.07.2025г., постановено по административно дело № 1243/2025г. съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Този резултат съдът е мотивирал с липсата на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, основани на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на административния акт. Съдът е приел, че принципът на съразмерност, уреден в чл.6 от АПК, не е нарушен, тъй като посочените от жалбоподателя вреди са съобразени с преследваната от закона цел - да се ограничи възможността от възникване на опасност за живота и здравето на гражданите при липсата на законовите изисквания за притежаване на удостоверение за регистрация на лечебно заведение. От извършената служебна справка в електронното досие на делото на Административен съд- Бургас се установява, че определение № 6060/04.07.2025г. не е обжалвано. На 08.07.2025г. жалбоподателят „Хоспис М.“ е депозирал ново искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед на изпълнителния директор на ИАМН. Същото е обосновано с нови обстоятелства- изпратеното от директора на РЗИ- Бургас писмо изх.№ 97-00-228-5/04.07.2025г. относно необходимостта Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Бургас да организира разселването на настанените лица и осигуряване на подходящо настаняване съобразно нуждите им. В писмото е посочено, че ОДМВР- Бургас следва да съдейства за осигуряване на безопасността при извеждането и транспортирането на лицата, а директорът на ЦСМП следва да осигури екип, който да извърши преглед на настанените в хосписа и след направена оценка за необходимостта от хоспитализация да транспортира съответните лиза до лечебно заведение за болнична помощ. Освен това в искането е посочено, че след като настанените в хосписа, респ. техните близки, са уведомени за прекратяване на неговата регистрация със заповедта на изпълнителния директор на ИАМН, същите са изразили несъгласие за преместване или за настаняване в друго лечебно заведение. Към искането са приложени 16 декларации от настанени в хосписа или техни близки, установяващи това несъгласие. При тези данни първоинстанционния съд е направил извод, че направеното ново искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение е недопустимо, поради което го е оставил без разглеждане. Преценката си за недопустимост на искането съдът е аргументирал с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК, приемайки, че новото искане трябва да е основано на нови обстоятелства, които са се осъществили след влизане в сила на първия съдебен акт. Приел е, че след като определение № 6060/04.07.2025г., с което е оставено без уважение искането на „Хоспис М.“ за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, не е влязло в сила към момента, в който е направено повторното искане за спиране на изпълнение на заповедта, то последното е процесуално недопустимо, поради което го е оставил без разглеждане. Така постановеното определение е неправилно. Спирането на изпълнението по чл.166, ал.2 от АПК е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението по предявеното оспорване. Допустимостта на това искане е обусловена от наличието на допуснато предварително изпълнение на административен акт (по силата на закона или от административния орган при условията на чл.60 от АПК) и редовното сезиране на съда с оспорване на този административен акт. С оглед на характера на акцесорното искане по чл.166 от АПК, с което се търси временна защита на застрашени от изпълнението на акта субективни права и законни интереси на оспорващия, законодателят не е поставил условие такова искане да може да бъде предявено само веднъж в рамките на съдебния процес. Напротив- изрично е посочено, че това може да бъде сторено при всяко положение на делото до влизане в сила на решението. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът дължи преценка относно променените последици от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, преценката за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, предл. последно от АПК не касае допустимостта, а основателността на искането. Този извод се налага от тълкуването на използваната от законодателя формулировка „Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“. Ето защо преценката дали са налице „нови обстоятелства“ по смисъла на цитираната норма има отношение към същината на искането, т.е. към неговата основателност, а не е условие за допустимостта му. Тези изводи не се променят и от обстоятелството, че в конкретната хипотеза към момента на подаване на второто искане определението на съда, постановено по предходното искане за спиране, не е влязло в сила. В новото, второ по ред искане жалбоподателят изрично е посочил, че то се основава на нови факти, възникнали след постановяване на предходното определение, които не са били релевирани в предходното искане, а именно цитираното писмо на директора на РЗИ- Бургас и изявеното нежелание настанените да напуснат хосписа. Тези обстоятелства е следвало да бъдат преценени от съда по същество в две насоки- дали те са нови по смисъла на чл.166, ал.2, предл. последно от АПК и дали обосновават вероятността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди. Като не е извършил тази преценка, а е оставил искането по чл.166 от АПК без разглеждане, съдът е постановил определението си в противоречие с материалните и процесуални правила. По изложените съображения съдът намира, че определението на съда е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия състав на съда за произнасяне по същество по предявеното искане за спиране на изпълнението. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение