Решение № 2579 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Община Велинград, чрез пълномощника му А. Керина – служител с юридическо образование, и на Г. С. К., чрез адв. А. Пунев като процесуален представител, против решение № 327 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 941/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението като се оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателите с твърдения, че не са сред заинтересованите лица по чл.149, ал.2 ЗУТ и че предявената от тях жалба е просрочена. Изложени са доводи и за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за неговата отмяна с произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на оспорването срещу издаденото разрешение за строеж. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М., чрез адв. Я. Пехливанов като процесуален представител, оспорват жалбите като неоснователни. Претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В представен писмен отговор, главният архитект на община Велинград, чрез пълномощника си А. Керина, излага доводи за основателност на касационната жалба на Г. С. К.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт. При разглеждането им по същество, се установи следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М., срещу разрешение за строеж № 138/25.08.2022 г., издадено от главния архитект на община Велинград за СМР: „Външни ВиК връзки за обект: Преустройство на търговски обект в бистро в партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първи етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда – сградно водопроводно отклонение /СВО/ и сградно канализационно отклонение /СКО/“. Оспореното разрешение за строеж е издадено на възложителите: Г. С. К. – ползвател и Община Велинград – собственик. Жалбоподателите пред първата инстанция, според представените по делото Нотариален акт [номер], том VIII по дело № 3289/1997 г., Нотариален акт [номер], том IX по дело № 3565/1997 г. и протоколно определение от 10.05.1999 г. по гр. дело № 375/1994 г. на Окръжен съд – Велинград, с което е одобрена постигната съдебна спогодба по отношение на ПИ с пл.[номер] и отделни помещения от жилищната сграда в него, се легитимират като собственици на идеални части от поземления имот, в който е разположена жилищната сграда, във връзка с преустройството и реконструкцията на обекти от която, с издаденото разрешение е разрешено строителството на външни ВиК връзки – СВО и СКО. Последните са нов строеж, с оглед на което оспорващите се явяват заинтересована страна по см. на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ и противно на наведените от касаторите доводи, предявената от тях жалба е допустима. Доколкото по делото е безспорно, че издаденото разрешение за строеж не е съобщавано на жалбоподателите пред административния съд, то срокът за оспорването му не е започнал да тече, респ. оспорването не е просрочено. Без значение за спазването на срока за обжалване е кога лицата са узнали, че е издаден административният акт, тъй като узнаването няма правните последици на съобщаването. От изложеното следва, че жалбоподателите са легитимирани да оспорят разрешението за строеж в качеството им на заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ и са реализирани своевременно правото си на жалба, а възраженията на касаторите за недопустимост на оспорването и на постановеното съдебно решение по горните съображения, са неоснователни. От друга страна, при служебна проверка, извършена по реда на чл. 218, ал.2 АПК, настоящият състав на касационната инстанция приема, че оспореното съдебно решение е процесуално недопустимо, но като постановено без участието на надлежна страна. Процесното разрешение за строеж е издадено на възложителите: Г. С. К. – ползвател и Община Велинград – собственик, които са адресати на оспорения административен акт, а последният е благоприятен за тях. Като заинтересована страна по делото обаче съдът е конституирал само Г. С. К. и обжалваното решение е постановено с нейно участие. Видно е, че Община Велинград – адресат на процесното разрешение за строеж не е конституирана като заинтересована страна по делото, респ. съдът е постановил обжалваното решение без нейно участие. Нормата на чл. 153, ал.1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е задължение на съда, което в случая не е изпълнено. Първата съдебна инстанция не е констатирала, че адресат на оспореното разрешение за строеж е и община Велинград като възложител, с оглед на което издаденият административен акт е благоприятен за нея и същата има качеството на заинтересовано лице по см. на чл.153, ал.1 АПК. Предявената жалба засяга правата и интересите на Община Велинград, но съдебното производство е проведено без нейно участие, както и постановеното съдебно решение. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът посочва, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая съдебният акт е постановен без участието на надлежна страна и е недопустим - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо решението на административния съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира като заинтересована страна Община Велинград. Предвид резултата от касационното обжалване, настоящият съдебен състав не дължи отговор на наведените от жалбоподателите оплаквания за противоречие на съдебния акт с материалния закон, вкл. във връзка с приложимостта на разпоредбата на чл. 186 ЗУТ. Преценка на приложимите правни норми спрямо фактическите обстоятелства по случая следва да извърши административният съд при новото разглеждане на делото. Не е дължимо произнасяне и по исканията на страните за разноски, съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,