Определение № 8087 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Т. М. А. от [населено място], общ. Гълъбово, обл. Стара Загора срещу Определение № 2942 от 23.06.2026 г. на Административен съд – Стара Загора по административно дело № 755/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0304-000216 от 31.05.2026 г. на Началник група в Районно управление - Несебър към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, с която спрямо лицето е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до отпадане на основанието за това. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Обосновава, че изводът на съда за недоказаност на искането по чл. 166 АПК е неправилен и необоснован, тъй като съдът не е оценил представените медицински документи, които установяват, че не страда от [заличен текст] и е клинично здрав, както и че има трудов договор за длъжност „шофьор“ на таксиметров автомобил, поради което лишаването му от възможността да управлява автомобил ще му причини значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в това, че ще му е невъзможно да изпълнява трудовата си функция, съответно ще е лишен от доходи за издръжка. Счита, че доказателствата доказват надделяващ личен интерес над обществения и непропорционалност на мярката. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. Б. Потеров от Адвокатска колегия - Бургас. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Стара Загора отхвърля искането на Т. М. А. от [населено място], общ. Гълъбово за спиране на предварителното изпълнение Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0304-000216 от 31.05.2026 г. Началник група в Районно управление - Несебър към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас (ЗПАМ). Съдът приема, че искателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение. Изтъква, че искането е мотивирано единствено с твърдението за непропорционалност на мярката, не се сочат факти от значение за искането, но и липсват доказателства, които да удостоверят, както проявлението на нови обстоятелства, така и че поради тях за жалбоподателя ще настъпят значителни и трудно поправими вреди от изпълнението на мярката. Заключава, че не са доказани нито значителни и трудно поправими вреди, нито личен интерес, който да надделява над обществения такъв, който предварително изпълнение на оспорваната заповед обезпечава. С оглед изложеното съдът прави краен извод, че не се доказват предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, поради което отхвърля искането, с което е сезиран. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател действително в първоначалното си искане не е посочил конкретни значителни и трудно поправими вреди, които ще му причини предварително изпълнение на оспорената заповед. В искането му се сочи единствено „приложената административна мярка е непропорционална и води до сериозни щети за жалбоподателя, който работи като таксиметров шофьор в района на Несебър и Слънчев бряг предвид настъпването на летния сезон“. Уточнено е, че доказателства за здравословното състояние и трудовата си заетост ще представи незабавно след образуване на делото. Делото първоначално е образувано пред Административен съд – Бургас с № 1342/2026. С молба от 12.06.2026 г. по това дело са представени: договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Б. Потеров; амбулаторен лист за медицински преглед от 03.06.2026 г. за консултация с лекар по повод изследване с медицински цели (Z02.8), в който е отбелязано, че „болният е без оплаквания. Отрича [заличен текст]. Има нормален неврологичен статус“; трудов договор от 03.06.2026г. между „Крис 8803 ЕООД като работодател и жалбоподателя като работник/служител на длъжност „шофьор“ на таксиметров автомобил. С Определение № 5245/15.06.2026 г. Административен съд – Бургас е приел, че спорът по делото не му е местно подсъден, поради което е прекратил производството и е изпратил жалбата, включително искането за спиране на изпълнението обжалваната ЗПАМ на Административен съд – Стара Загора по подсъдност. Вследствие е образувано адм. дело № 755 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2026 г., който на 23.06.2026 г. се произнася по искането по реда на чл. 166 АПК с обжалваното Определение № 2942, с което отхвърля искането като недоказано. На 24.06.2026 г. по делото са представени с нарочна молба нови доказателства във връзка с искането за спиране на изпълнението на мярката – за резултата от извършено изследване – електроенцефалограма на 23.06.2026 г. и амбулаторен лист за медицински преглед от 23.06.2026 г. за консултация с лекар по повод главоболие от тензионене тип (G44.2), в който е отбелязано, че „болният е с оплаквания от инцидентно явяващо се главоболие, ангажиращо челната област с ирадиация към очите. … Отрича фамилна анамнеза за [заличен текст]. Извършеното изследване ЕЕГ от 23.06.2026 г…. без [заличен текст]“. Направен е извод „лицето е без данни за [заличен текст] и няма противопоказания да бъде водач на МПС“. Следователно преди постановяване на обжалваното определение пред съда са били представени единствено доказателствата, приложени към молбата на жалбоподателя от 12.06.2026 г. - договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Б. Потеров; амбулаторен лист за медицински преглед от 03.06.2026 г. за консултация с лекар по повод изследване с медицински цели (Z02.8), в който е отбелязано, че „болният е без оплаквания. Отрича [заличен текст]. Има нормален неврологичен статус“; трудов договор от 03.06.2026г. между „Крис 8803 ЕООД като работодател и жалбоподателя като работник/служител на длъжност „шофьор“ на таксиметров автомобил. Действително съдът не е обсъдил същите в обжалването определение, но доколкото искането не е било обосновано с конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение на оспорената заповед, нарушението не е съществено. Съдът не може да предполага вредите, които ще настъпят, а представените доказателства следва да бъдат обсъдени във връзка с посочените от искателя вреди. Другите писмени доказателства са депозирани пред съд едва на 24.06.2026 г. - от извършено изследване – електроенцефалограма на 23.06.2026 г. и амбулаторен лист за медицински преглед от 23.06.2026 г. за консултация с лекар по повод главоболие от тензионене тип (G44.2) са представени след постановяването на обжалваното определение, поради което съдът не е имал обективна възможност да ги съобрази. Всички тези доказателства следва да се разглеждат в настоящото производство ведно с конкретизирането искане по чл. 166 АПК, направено с частната жалба. Оспорената Заповед № 26-0304-000216 от 31.05.2026 г. на Началник група в Районно управление - Несебър към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас е издадена във връзка с извършено от настоящия частен жалбоподателя пътно транспортно произшествие (ПТП) с материални щети на 31.05.2026 г. около 11:10 часа, при което той е загубил контрол върху управлявания от него автомобил поради здравословни причини ([заличен текст]), като е посочено още че по данни от докладна записка, лицето може да е получило [заличен текст] и това да е причина за ПТП. В докладна записка от 02.06.2026 г.от мл. автоконтрольор, отзовал се на сигнала за ПТП, сочи че по данни от д-р. П. от ФСМП-Несебър, лицето може да е получило [заличен текст], а на място е констатирано високо кръвно налягане ([заличен текст]). Следователно налице са достатъчно доказателства, че към момента на постановяване на ЗПАМ е налице фактическото основание – внезапно влошено здравословно състояние, което е опасно за живота и здравето на участниците в движението по пътищата, включително за засегнатия от мярката водач, предвид предизвиканото от него ПТП с материални щети. В тази връзка е налице и обществения интерес, който приложената мярка защитава – осигуряване на безопасността при движение по пътищата. От представените медицински доказателства, действително установяват, че лицето отрича да има фамилна анамнеза за [заличен текст] и към момента на изследването с ЕЕГ – 23.06.2026 г. не е откриват [заличен текст], но не са представи медицински доказателства, че е овладяно другото, посочено рисково медицинско състояние - [заличен текст], което е било свързано с предизвиканото ПТП. Няма данни то инцидентно ли е или хронично, овладяно ли е и представлява ли още опасност при управление на автомобил. Освен това в амбулаторния лист от 23.06.2026 г. е отбелязано здравословно оплакване на жалбоподателя, че се оплаква от инцидентно явяващо се главоболие, ангажиращо челната област с ирадиаци към очите. Главоболие, което засяга и зрението в комбинация с данни за високо кръвно налягане, което най-вероятно е в основата на загубата на контрол върху автомобила, предизвикал ПТП, е рисков фактор за безопасността при движението по пътищата. С оглед изложеното неоснователен е доводът на частния жалбоподателя, че представените доказателства установяват, че личният интерес на жалбоподателя надделява над защитения от закона обществен интерес за осигуряване безопасността при движението по пътищата. Напротив представените доказателства, само частично установяват, че една от възможните причини за ПТП – заболяването [заличен текст], не е налично, но сочат на други, които поддържат риска за безопасността на движението висок, поради което не може да се направи извод че приложената мярка е непропорционална на защитената от закона цел. Относно възпрепятстването на изпълнението на трудовата функция на частния жалбоподател като шофьор на таксиметров автомобил. Видно от представеното копие от трудов договор, последният е сключен на 03.06.2026 г. с действие от 04.06.2026 г. Жалбоподателят след като вече бил с отнето СУМПС, считано от 31.05.2026 г., поради приложената ПАМ, е пристъпил към сключване (на 03.06.2026г.) на трудов договор за длъжност „шофьор“ без да има към този момент СУМПС. Следователно не изпълнението на мярката е довело до невъзможността лицето да изпълнява трудовата си функция, а собствено му поведение, въпреки че знаел че СУМПС му е вече отнето, сключва трудов договор, за които свидетелството е предпоставка за изпълнение на длъжността. Поведението на жалбоподателя е недобросъвестно – поел е задължение по трудовия договор, което към момента на подписване на договора е знаел, че не може да изпълни. Никой не може да черпи права от свое недобросъвестно поведение е основополагащ принцип в правото. Обстоятелството, че пред летния сезон в районна на Несебър и Слънчев бряг има висока икономическа активност и възможност за работа не се ограничава само до възможностите за шофьори, поради което не е ограничена възможността лицето да предложи труда си в посочения район и момент въобще. С оглед всичко изложено, въпреки представените допълнително доказателства не са налице предпоставките за спиране на предварително изпълнение на оспорената ЗПАМ, поради което изводът на първоинстанционния съд, че искането е неоснователно и недоказано е правилен. Доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение