Определение № 21 от 30.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Касаторът И. Г. К. е направил искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение № 153/ 30.04.2019 г. по гр.д. № 338/ 2018 г. на Софийски окръжен съд. Касационният състав съобрази, че: 1) искането за спиране е относно обжалваната осъдителна част от въззивното решение, с която И. Г. К. е осъден да заплати на Т. Я. К. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумите 22 655лв. – мораторна неустойка върху главница от 10 300 лв. в периода 25.12.2007 г. – 25.08.2010 г. и 23 533.77 лв. – мораторна неустойка върху главницата 10 300 лв. в периода 25.08.2010 г. – 25.04.2013 г.; 2) искането е направено с касационната жалба, а тя няма суспензивен ефект (чл. 282, ал. 1 ГПК); 3) жалбата е с допустим предмет – касаторът обжалва осъдителното въззивно решение и 4) касационната жалба изхожда от легитимирана страна – осъденият ответник. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с разпореждане от 30.12.2019 г. докладчикът по делото е дал указания и 1-седмичен срок, в който касаторът да представи доказателства за внесена парична гаранция за сумата 46 188.77 лв. (сбор от двете неустойки). Указанията са съобщени надлежно на 10.01.2020г., но в границите на съдебния срок, изтекъл на 17.01.2020 г. (петък), не са представени доказателства за плащането на тази сума. Изложеното изключва предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК Върховният касационен съд спре изпълнението на осъдителната част от въззивното решение. При тези мотиви, съдът