Решение № 10045 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2013 г.

Решение № 10045 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Магдалена Колева, в качеството й на процесуален представител на Ралица Тонева Стоянова, срещу решение № 836 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 4060 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 261203324 от 27.09.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1499 от 6.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което се уважи жалбата срещу ревизионния акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Нина Попова, което е депозирала писмена защита, входирана на 4.02.2014 г. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от Ралица Стоянова срещу ревизионен акт № 261203324 от 27.09.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1499 от 6.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето, като в хода й е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което е тя е реализирана по специалния ред затова. Ревизираното лице е било уведомено по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 122, ал. 3 от ДОПК. С него на същото са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и за 2006 г., както и такива по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 8 731.11 лв. и лихва за забава в размер на 4 739.40 лв.; ДОО на самоосигуряващо се лице в размер на 6 602.61 лв. и лихви в размер на 5 3335.78 лв.; ДЗПО - УнПФ в размер на 2 062.16 лв. и лихви в размер на 1566.00 лв., здравни осигуровки в размер на 2 887.60 лв. и лихви за забава в размер на 1 118.20 лв. Ревизията е повторна в изпълнение на решение № 268 от 9.03.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, като с последваща заповед е изменен обхвата на ревизията, във връзка с което съдът е изложил съображения по повод възражение за нищожност на ревизионния акт относно определените с него задължения по КСО и ЗЗО. В мотивите на съдебното решение подробно е изложена фактическата страна по делото, обсъдени за доказателствата, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на жалбоподателя. Анализирани са приложените правни разпоредби от съответните материални закони и тези, уреждащи специалния ред за осъществяване на ревизионното производство. Обоснован е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По делото не е бил спорен факта, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на закона, семейно и работи по трудово правоотношение, като има семейство, което включва и две непълнолетни деца, а съпругът осъществява и търговска дейност чрез СД "Делта-66-Стоянов, Ванчев и сие". Основните спорни моменти са установяване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, както и определяне на данъчната основа, съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК, определянето на данъчната основа за облагане и възражението за нищожност на ревизионния акт по повод облагането за 2005 г. и конкретно определянето на задължения по КСО и ЗЗО. Това са и трите основни касационни довода. По повод възражението за нищожност на ревизионния акт. Същото е неоснователно. По делото е безспорно установено, че обхватът на ревизията е разширен, като по силата на заповед за възлагане на ревизия № 1202474 от 4.05.2012 г. е изменена предшестващата заповед от 19.03.2012 г. Това обстоятелство е отчетено от ревизиращия орган при формиране на задълженията, определени с ревизионния акт, по КСО и ЗЗО, видно и от мотивите на решението на решаващия административен орган. Изрично е записано, че с оглед действието на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и след като заповедта за възлагане, в случая тази от 4.05.2012 г., не е издадена в 5-годишния срок, то не следва и не са определени задължения по посочените нормативни актове. На практика с оспорения ревизионен акт не са определени задължения за 2005 г. за социални и здравни осигуровки, които се явяват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 1 от ДОПК, понеже същите се явяват погасени по давност. За точност следва да се отбележи, че няма пречка да бъде издаден ревизионен акт, понеже такива публични вземания могат да бъдат изпълнени доброволно, съответно да бъдат дължими, съгласно чл. 174 от ДОПК, както и да бъдат прихванати, съгласно чл. 128, ал. 1, изр. второ от ДОПК при условия, предвидени в последната разпоредба. Доколкото същите се явяват установени в производство при неспазване изискванията на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт би бил незаконосъобразен, а не нищожен. В конкретния спор задълженията за данък върху дохода за 2005 г. не се явяват погасени по давност, видно от съдържанието на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като срокът е започнал да тече от 1.01.2007 г. и се явява изтекъл към 31.12.2011 г., към която дата вече е било образувано първото ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен акт № 261105256 от 30.12.2011 г., впоследствие отменен с посоченото по-горе решение. По повод на второто възражение относно констатиране на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът правилно е отчел, че в хода на ревизията са преценявани приходите и разходите на ревизираното лице, при отчитане на факта, че е семейно, както и че е получило като дарение парични средства от родителите на двамата съпрузи общо в размер на 37 617 лв. При преценяване на началното салдо към 1.01.2005 г. е установено, че семейството има разходи в размер на 57 349.00 лв., а приходите възлизат на 53 285.16 лв., или има недостиг на парични средства от 4 063.84 лв. Правилна е преценката на съда относно формирането на разходите и приходите на семейството, при отчитане на действието на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) за предшестващата година на първата ревизирана година, както и относно недоказване предоставянето на парични средства в заем от 33-те физически лица. Представените във връзка с този факт писмени доказателства са частни, а и по делото не е доказана способността на последните да ги предоставят, както не се явява доказано и фактическото им предаване на семейството на ревизираното лице, понеже по правило договора за заем е неформален, но реален. Няма пречка писмени доказателства да бъдат приобщавани, така както е направено с протокол № 1212120 от 16.08.2012 г., които имат силата на официален документ по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, независимо, че това са доказателства събрани в ревизионното производство на съпруга Митю Стоянов и не са относими към неговата търговска дейност. Анализът направен от съда относно това нулево начално салдо е правилен и съответства на фактите, установени в съдебното производство. По повод третото възражение относно формирането на данъчната основа, то същото е основателно. По делото е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, която правилно не е кредитирана от съда, понеже експертът е работил по задачи, поставени от жалбоподателя при друга фактическа обстановка. Същевременно не е отчетено от съда, че при формиране на данъчната основа за целия ревизиран период са взети предвид като разходи, тези свързани със социалното и здравното осигуряване на съпруга Митю Стоянов, което е неправилно. Задълженията за осъществяване на такова осигуряване са лични, поради което и средствата, отделяни за тях не следва да се третират като такива осъществени от семейството за него. Това се отнася и до получената сума от 2 011 щ. долара като наследство от бащата на съпруга на ревизираното лице, която е взета предвид в общия доход при формиране на данъчната основа за 2007 г. Доколкото по делото се установява, че са внасяни вноски по договори с "Уникредит Булбанк" АД и "Банка ДСК" АД и не се твърди, че те са относими към дейността на събирателното дружество, то същите правилно са отчитани при формиране на данъчните основи за отделните години. Неоснователен е доводът, че при преценяване на данъчната основа не следва да бъдат взимани предвид предоставени парични средства в заем на събирателното дружество, доколкото по делото не се твърди, че същите са от дейност на същото, а са за подпомагане на същата, имат за произход възнаграждение на съпрузите или друг способ за придобиване от тях в това им качество, и е налице уговорка същите да бъдат върнати. За една от ревизираните години има данни затова, макар че е налице частично изпълнение. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново произнасяне по повод формирането на правилната основа за облагане, съответно за начисляване на данък върху дохода и осигуровки, респ. и определяне на размера на задълженията за главница и лихва по отделните ревизирани години. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение