Решение № 1760 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2019 г.

Решение № 1760 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията по прозрачност към Министерски съвет (КП към МС) чрез процесуален представител юрисконсулт в Министерството на здравеопазването срещу решение № 4246/21.06.2019 г. постановено по адм. дело № 1508/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № КП-11/21.01.2019 г. на Комисията по прозрачност при Министерски съвет и потвърденото с него Решение № НСР-16860/21.09.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП) по жалбата на "Сандоз фармацевтично дружество д. д." /"Сандоз"/ дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Словения. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът "Сандоз фармацевтично дружество д. д. " /"Сандоз"/, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Словения, чрез пълномощник адв. Цветкова в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № КП-11/21.01.2019 г. на Комисията по прозрачност при Министерски съвет, с което е отхвърлена жалбата на "Сандоз" срещу Решение № НСР-16860/21.09.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, с което се утвърждава промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ на лекарствения продукт AirFluSal Forspiro, Inhalation Powder, predispensed, 50 mcg/500 mcg/dose-60 doses x 1, (наричан по-долу за краткост "Продукта" или "AirFluSal") и се допуска промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 ЗЛПХМ в Приложение № 1 и в Приложение № 2 на Позитивния лекарствен списък, поради открита по-ниска цена на продукт със същото наименование в Словакия. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда като спорен между страните въпроса, представлява ли установената от НСЦРЛП цена на лекарствения продукт в Словакия, цена на производител по смисъла на НУПРРРЦЛП. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че посочената разпоредбата на чл. 8а (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г.) НУПРРРЦЛП, не може да бъде използвана като основание за произволно определяне на цена на производител от административния орган. Изложени са мотиви относно целта й, изразяваща се в извършване на проверка на цената по подаденото заявление, а не за определяне на цена на производител. Решаващият съд приема, че оспореният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Развити са съображения, че в хода на административното производство не е изследван въпроса с формирането на цената на посочения лекарствен продукт. В тази насока съдът е посочил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 8а, ал. 1 от Наредбата при проверка на цената на производител по чл. 8 на лекарствен продукт, КП при МС, използва публикуваните от държавните институции цени и методиките за изчисляване на съответната държава, както и информацията от базата данни по Споразумението за съвместна дейност между държавите членки на ЕС, по отношение на ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти. Приел е, че органът е издал едно незаконосъобразно решение при липса на информация за действителна цена на лекарствения продукт и без съобразяване с наведените от жалбоподателя-притежател на разрешение за употреба на процесния лекарствен продукт аргументи в административното производство. По съображения в този смисъл е отменил оспореното решение. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните във връзка с утвърждаване на цената на лекарствения продукт. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса досежно законосъобразността на утвърдена промяна на цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ на лекарствения продукт "AirFluSal". Релевантно към предмета на спора е обстоятелството дали цената в Словакия е цена на производител по смисъла на Наредбата. В тази връзка правилно е посочено, че в чл. 8, ал. 1 от Наредбата цената на продукти като разглеждания, който безспорно е включен в позитивния лекарствен списък, се формира съгласно елементите, изброени в нормата – цена на производител и надбавка за търговец и се изчислява като сбор от тези елементи. Във връзка със спорната част от формиращите цената елементи, отнасящи се до цена на производител, следва да се посочи, че § 1, т. 2 от ДР на Наредбата, съдържаща легална дефиниция на понятието е отменена /ДВ бр. 8/2017 г./ и не е действаща към момента на постановяване на оспорения акт. Т. е. към момента липсва легална дефиниция за това понятие, същевременно разпоредбата на чл. 8 от наредбата, дефинираща ценообразуването, не е изменена и там отново като основен компонент от цената на лекарствения продукт под т. 1 на ал. 1 вр. ал. 2 е посочена "цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в страните, посочени в справката по чл. 33, ал. 2". В чл. 8 от Наредбата /в приложимата редакция/ изрично е предвидено, че НС използва публикуваните от държавната институция цени, методиките за изчисляване в съответната държава и информацията за данните по Споразумението за съвместна дейност. При проверката е необходимо да бъдат изследвани три кумулативно дадени предпоставки - 1. цени, 2. методики и 3. информация от базата данни на страните участнички в Споразумението. В случая липсва събрана от административния орган информация, касаеща приложимата в Словакия методика за изчисляване цената на производител, в съответствие с разпоредбата на чл. 8а, ал. 1 от Наредбата. Извод в тази насока не може да бъде обоснован и от приложените по делото доказателства досежно цената на производител, публикувана от Министерството на здравеопазването на Словакия, както и каква е посочената в Споразумението за съвместна дейност цена на производител. Промяната в нормативната уредба не изключва спазването на законовите норми във връзка с ценообразуването. Решение № КП-11/21.01.2019 г. е постановено именно на основание установена от експерти на специализираната администрация на НСЦРЛП по-ниска цена на производител в една от референтните страни по чл. 33, ал. 2 от НУПРРРЦЛП – Словакия. Така постановеният акт обаче не съдържа мотиви относно това въз основа на какви факти административният орган е достигнал до извода за наличие на по-ниска цена от заявената в Словакия /17, 43 EUR/. Въпреки, че в акта е посочен източникът, от който е възприета информацията за цена на производител в Словакия – официален сайт на Министерството на здравеопазването на Словакия – www. health. gov. sk/?kategorizacia-a-ceny, в приложения от ответника превод /л. 81 от делото/, терминът е посочен като "официално определена цена на лекарство". В мотивната част на акта не е посочен нормативен акт на Република Словакия, въз основа на който е определена тази цена. Процесуално недопустимо е посредством събрани и приети едва в съдебното производство писмени доказателства, съдът да допълва/попълва липсващи мотиви на административния акт. От мотивите на оспорения акт се установява, че намалението на цената е референтно към установена по-ниска цена на същия продукт, публикувана в Словакия във връзка с проверката по чл. 8. Както се посочи по-горе, тази цена обаче е определена като "официално определена цена на лекарства", като не е доказано, че е същевременно и цена на производител. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно приложението на разпоредбата на чл. 8а от Наредбата. Видно от декларация-справка (л. 92), цените във всички останали референтни държави, в които действат подобни на приложимите в България правила за рефериране на цените между страните-членки, са значително по-високи от твърдяната цена на производител в Словакия в размер на 17, 43 Евро, а именно: в Латвия е 28, 89 Евро, в Португалия 30, 41 Евро, в Словения – 31, 91 Евро. Липсват и доказателства, че установената от НСЦРЛП цена е цена на производител в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 8а, ал. 3 от Наредбата, когато при проверката на цена на производител за лекарствен продукт/лекарствени продукти се установи само в базата данни по Споразумението за съвместна дейност EURIPID Collaboration, цената се взема предвид след потвърждение от държавната институция на съответната държава. В конкретния случай липсва потвърждение от компетентните испански власти. НСЦРЛП е бил длъжен да извърши допълнително проучване с цел изясняване на релевантните факти и установяването им с годни доказателствени средства в административното производство. При липса на легално понятие за цена на производител, обосновано първоинстанционният съд приема, че не са посочени критерии и практика, приложими в процедурата по образуване на цени на НСЦРЛП. Доводът, че КП осъществява дейността си съгласно Правилник не опровергава посоченото, т. к. се отнася до процедурата, а не до критериите в дейността. Във връзка с горното следва да се има предвид и задължението на КП да провери правилността на решението на НСЦРЛП за цената на продукта. КП е специализиран орган за упражняване на последващ административен контрол на решението на НСЦРЛП, който е за законосъобразност и при който се дължи произнасяне по същество при съобразяване на всички релевантни факти. За настоящия казус безспорно се констатира, че не са изпълнени тези изисквания и КП не е провела собствена проверка и не е изложила мотиви след обсъждане на обстоятелствата. При постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон и направените по спора правни изводи са в съответствие с доказателствата. В първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства като са изложени аргументи мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,