Определение № 152 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 700/2021 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по молба на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за спиране на изпълнението на постановено от Софийски апелативен съд въззивно решение. Установява се от представените с молбата писмени доказателства, че въззивният съд, произнасяйки се само по жалба на ищеца С. П. относно отхвърлената за разликата над 70000 лв. част от предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъдил ответника да заплати допълнително сумата 160000 лв. заедно със законната лихва. Установява се също, че ответникът в срока по чл. 283 ГПК е подал касационна жалба срещу въззивното решение, която, независимо, че в същата е посочено, че се иска отмяна на въззивното решение, с което ответникът е осъден да заплати общо сумата 230000 лв., следва да бъде приета като отнасяща се единствено до уважената от въззивния съд част от иска в размер на 160000 лв. (доколкото ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение относно уважената с него в размер на 70000 лв. част от иска), както и че на 08.03.2021 г. е представил в обезпечение сумата 192355.56 лв., постъпила и намираща се по сметката за обезпечения на ВКС. Налице са следователно предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което съдът