Определение № 426 от 22.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 130/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв. М. З., в качеството му на пълномощник на [фирма] – [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №753 от 09.10.2014г. по т.д. 130/14г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата- Б. Б. Б. не е заявила становище. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С определение №753 от 09.10.2014г. по т.д. 130/14г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1518 от 16.07.2013г. по гр.д. 448/13г. на Софийски апелативен съд. Молителят, чрез процесуалния си представител е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски с подаден отговор на касационната жалба, удостоверени, чрез представените кс. копия на платежни нареждания от 24.01.2014, 03.02.2014 и 07.02.2014г. по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2013г., в който изрично е договорено, че стойността на правната услуга е в размер на 3600лв., за представителство пред ВКС платими по банков път, като е представено и пълномощно, удостоверяващо процесуалните права на адв. З. и списък за разноските по чл.80 ГПК. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл.78,ал.3 ГПК, поради което молбата е основателна и заплатената сума от 3600лв. следва да бъде присъдена.. По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение