Определение № 1258 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на А. О. М. за отмяна на влязло в сила решение № 253 от 22.01.2025 год. на Варненския районен съд по ч. гр. д. № 14090/2024 год., с което на основание чл. 51, ал. 2 ЗН е постановено да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при Варненския районен съд, че молителката е загубила правото си да приеме наследството, оставено от майка й Л. С. З., починала на 28.07.2024 год. В молбата се поддържа предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, като молителката твърди, че не е била редовно призована в производството срещу нея, поради което и не е могла да участва в него. Ответникът по молбата - „Банка ДСК“ АД не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид данните по делото намира следното: Производството по делото е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД за определяне на срок по реда на чл. 51 ЗН по отношение наследниците на починалата на 28.07.2024 год. Л. С. З.. С допълнителна молба е уточнено искането на банката за определяне на срок по отношение на А. О. М., наследник на починалата, по отношение на която е постановено и решението от 22.01.2025 год. за вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН при районен съд – Варна, че ответницата, сега молител, е загубила правото да приеме оставеното от починалата наследство поради липса на изразена в дадения й срок воля, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН. Производството по молбата за отмяна е било спряно на основание чл. 292 ГПК с определение № 5300 от 19.11.2025 год. до приемане на тълкувателно решение – т. д. № 4/2024 год. ОСГК на ВКС, образувано по въпросите дали подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 ЗН и дали подлежи на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок. Същото е прието на 24.02.2026 год., поради което и настоящето производство следва да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК. Приетото тълкувателно решение № 4 от 24.02.2026 год. ОСГК на ВКС има значение относно допустимостта на подадената молба за отмяна. Съгласно приетото в т. 1 от него, актът, с който районният съдия е разпоредил вписване в особената книга на съда на последиците по чл. 51, ал. 2 ЗН, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, по съображенията за характера на този акт като охранителен, поради което и за него се отнасят правилата на Част шеста ГПК – Охранителни производства, общите правила на ГПК, както и съответно правилата на исковото производство, с изключенията, предвидени в чл. 540 ГПК, в т. ч. чл. 303 ГПК. Добавени са и съображения, произтичащи от задължителната практика на ВС и ВКС – т. 2 ППВС № 2 от 29.09.1977 год. по гр. д. № 1/1977 год., съгласно която на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, така и по т. т. 3 и 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, както и в ТР № 6 от 20.05.2022 год. по т. д. № 6/2020 год. на ОСГТК на ВКС. Поради горните съображения атакуваното с подадената молба за отмяна решение, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда на последиците по чл. 51, ал. 2 ЗН, а именно, че молителката е загубила правото да приеме наследството, оставено от Л. С. З., починала на 28.07.2024 год., не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Затова и молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.