Решение № 569 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г.

Решение № 569 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от НА "Пътна инфраструктура"Областно пътно управление гр. В. Т., понастоящем Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от директора Х. против въззивно решение № 141 от 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 242 по описа за 2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение № 76 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 88/2008 г. на Районен съд Е. в ЧАСТТА, с която "Е. гр. Е. е осъдена да заплати солидарно с П. С. И. на Национална агенция "Пътна инфраструктура" гр. София сумата от 1 797.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2006 г. до окончателното й изплащате, както и сумата от 147.85 лв. -разноски за юрисконкулско възнаграждение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлил така предявения иск против "Е. гр. Елена, а в останалата част/, в която е уважен иска по отношение на П. С. И./-решението е потвърдено и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск в обжалваната част, в която е отхвърлен предявения иск срещу "Е." гр. Е. и съобразно това са определени дължимите разноски. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 1328 от 2.11.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за значението за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието- на приетите за установени факти в мотивите към постановената от наказателния съд присъда, които са извън посочените от чл. 300 от ГПК /дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/. В съдебно заседание се явява единствено процесуален представител на касатора, който поддържа подадената жалба и представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С влязла в сила присъда № 11 от 5.04.2007 г. по н. о. х. д. № 289/06 г. - ЕРС е признал подсъдимия П. С. И. за виновен в това, че на 30.06.2006 г. в гр. Е. на път III-662, в отсечка ул. "П. "-стопански двор гр. Е., при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил "ИФА", с рег. № ВТ хххххххх, собственост на "Е." гр. Е. е нарушил правилата за движение- чл. 20, ал. 2 изр. 2, чл. 101, ал. 1 и ал. 3, т. 9, във вр. с ал. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 11, ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 б. "б" от ППЗДвП - като при възникнала неизправност в управляваното от него моторно превозно средство, която застрашила безопасността на движението- липса на пневматична гума на задно дясно колело на прикачения фургон, не спрял движението и не взел мерки за нейното отстраняване и не направил всичко възможно да спре превозното средство при възникване на опасност за движението, с което -по непредпазливост- е причинил значителни имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на горния износващ се асфалтов пласт на път III-662 "Т. - Е. ", с дължина 4 210 линейни метра на стойност 1 797.60 лв., собственост на Национална агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, за което- му е наложил наказание: "пробация". В мотивите на така постановената присъда изрично е посочено, че "към 30.06.2006 г. подсъдимият е работел в "Е. гр. Е. по трудов договор № 72 ЛД от 15.04.2004 г. на длъжност: "шофьор на товарен камион" и че на посочената дата -той е "бил изпратен от изпълнителния директор на "Е. гр. Е., в което работел, да отиде с товарен камион да прибере от с. Т. ф., собственост на предприятието, като го закара в стопанския двор в гр. Е.. Така цитирианият в мотивите трудов договор не е представен по делото и съответно не е приет като доказателство. Това е дало основание на въззивния съд да приеме, че липсват доказателства-"Е." гр. Е. да е възложител на работа на осъдения с горецитираната присъда П. С. И.. Мотивирал се е с липсата на задължителен характер на мотивите на присъдата за гражданския съд и с обстоятелството, че доказателствената тежест за установяване на твърдяния от ответника "Е." отрицателния факт, че към 30.06.2006 г. не е имало сключен трудов договор между него и П. С. И. върху ищеца. При тези факти-на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се отговори по следния начин. В практиката еднозначно се приема, че установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са извън посочените от чл. 300 от ГПК/дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/-не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, т. е. - присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. В този смисъл е правилен изложения от въззивният съд извод, както и е правилна преценката му относно доказателствената тежест за установяване на твърдяния от ответника отрицателния факт. Независимо от това-въззивният е постановил акта си при съществено нарушение на съдопроизводствените правило, което налага неговата отмяна, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради следните съображения: Ищеца е оспорил твърдението на ответника за липса на сключен трудов договор. Косвено потвърждение за наличието на такъв договор се съдържа и в прието по делото доказателство- присъда № 11 от 5.04.2007 г. по н. о. х. д. № 289/06 г. на ЕРС, в която е конкретно посочен номера и датата на сключване на трудовия договор. Наличието на валидно трудово правоотношение /между П. С. И. и "Е."/, към датата на деянието /30.06.2006 г./, т. е на сключен трудов договор- е факт от значение за спорното право и той подлежи на доказване, тъй като не е нито общоизвестен, нито е служебно известен на съда по смисъла на чл. 155 от ГПК с всички допустими доказателствени средства. Обстоятелството, че тежестта на доказване е върху ищеца- не лишава съда от задължението да установи обективната истина по делото при положение, че същият съд /Еленския районен съд/-макар и по друго дело е цитирал този документ. Пред вид на обстоятелството, че се касае за доказателство, което е определящо за преценката за основателността на предявения срещу"Е." иск - съдът е бил длъжен да направи необходимото да го събере по надлежния ред-било като изиска н. о. х. д. № 289/06г, в което по всяка вероятност трудовият договор се съдържа, било като -назначи по делото експертиза, която извърши нарочна справка в счетоводството на ответника "Е. " Е. гр. Елена, било по друг начин/например като изиска информация от регистъра на трудовите договори по чл. 62, ал. 3 от КТ/. Мотивиран от горното, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение