Определение № 188 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 154/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2560/2009, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 25.08.2009 г. по гр.д. № 9614/2009 за прекратяване на производството по искове за обезсилване на изпълнителен лист и за прекратяване изпълнително дело. Недоволен от определението е жалбоподателят Г. С. М., представляван от адв. З от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността да бъде издаден втори изпълнителен лист вместо дубликат, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искът за обезсилване на издаден изпълнителен лист е недопустим, както и че такъв иск не може да бъде обезпечен чрез спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че издаденият изпълнителен се обезсилва, ако определението за издаването му бъде отменено по жалба на заинтересованата страна, когато не са били налице законовите предпоставки за издаването му, както и когато с влязло в сила съдебно решение (т.е. със сила на пресъдено нещо) бъде установено, че вземането по изпълнителния лист не съществува. В първия случай частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението и съдът не може да го спре. Във втория случай за обезпечение на иска, че вземането по изпълнителния лист не съществува, производството по изпълнителното дело може да бъде спряно при условията на чл. 391 ГПК. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение