Определение № 909 от 04.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5628/2014 г.

ВКСIV гражданско отделение04.12.2014 г.

Диспозитив

ВРЪЩА частната жалба на Х. К. Д., с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу определение №755 от 17.10.2014г. по ч.гр.д. № 5628/2014г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.2, изр.ІІ-ро от ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. К. Д., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл., чрез пълномощника му адв. Г. Н. от АК-Велико Търново срещу определение №755 от 17.10.2014г. по ч.гр.д. № 5628/2014г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение №71 от 04.06.2014г., постановено по в.гр.д. №150/2014г. на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението, като счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, състав на трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да бъде върната. Съображенията за това са следните: Определението на Върховния касационен съд не подлежи на обжалване, тъй като не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 2 от 24.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГТК, определенията, с които Върховният касационен съд се произнася по искане на жалбоподателя за спиране изпълнението на въззивното решение, не подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановените от състав на Върховния касационен съд определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред друг тричленен състав на същия съд при условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото - чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, и определенията, изрично посочени в закона - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. При отсъствие на изрично указано в закона право на частна жалба обжалването не може да бъде реализирано по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Неприложим е и редът за обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определенията по чл. 282 ГПК не преграждат развитието на делото. Определението, с което Върховният касационен съд спира изпълнението на обжалваното въззивно решение при предпоставките на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК няма преграждащ характер. Правните последици на определението не засягат хода на висящото пред съда дело, а се изчерпват с временната забрана на чл. 432, т. 4, пр. 1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство. Поради недопустимост на частната жалба поради изчерпване на възможността за инстанционен контрол същата следва да бъде върната. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, състав на трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9