Определение № 9004 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, чрез процесуалния представител адв. Макавеева, против определение № 22 431 от 04.06.2026г., постановено по адм. дело № 2325/2026г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № САГ25 – РА53 – 655 от 21.10.2025г. на кмета на Столична община/СО/, с която на основание чл. 135, ал. 3 е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на план за регулация и застрояване /ПУП - ИПР3 на УПИ XI – 2795 – „за обществено обслужване“ и УПИ XII – 754 – „за обществено обслужване“, кв. 2а, м. „Малинова долина – обслужващи обекти за околовръстен път“ /ПИ с идентификатори № 68134.2045.754 и 68134.2045.2795/, план за регулация и застрояване за ПИ идентификатори № 68134.2045.811, № 68134.2045.1263, № 68134.2045.2796, район „Витоша“ на СО и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода съда за това, че не се явява заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, като напротив твърди, че за него е налице такъв по чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Посочва, че собствения му на УПИ III – 1405 – „за бизнес сграда, шоурум и автосервиз“, граничи с ПИ идентификатор № 68134.2045.811, който по оспорената заповед е предвиден да се включи в УПИ XI – 754, 811, 1263, 2795 и 2796 – за обществено обслужване. Навежда съображения, че тъй като ПИ идентификатор № 68134.2045.811 до момента не е бил урегулиран с включването му в УПИ се променя предназначението му, което обосновава заинтересованост по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Твърди и че от СТЕ е установено, че имота му, както и съседния ПИ № 68134.2045.811, предмет на заповедта, попадат в сервитут на електропровод, като разполагането на разрешението по оспорената заповед сгради е съобразено с него, което пък води до извод за наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ за наличие на правен интерес. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизовдствените действия. Претендира разноски. Ответникът кметът на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, като подробно е обосновал липсата на предпоставките за наличието на правен интерес от оспорването по всяка една от хипотезите разписани в чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Приел е, че не е налице основанието по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като съседния на имота на жалбоподателя ПИ идентификатор № 68134.2045.811 до момента не е бил регулиран и съответно за него не е налице промяна на предназначението. Въпреки това е посочил, че към момента по действащия ОУП същият попада в зона Смф1 и Оз2, а именно в зона за обществено – обслужващи дейности, поради и което също не може да бъде прието, че е допусната промяна на предназначението. Обосновал е липсата и на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като наличието на сервитута за електропровод не ограничава /влошава/ застрояването и ползването на имота на жалбоподателя, тъй като сервитута не е установен с оспорената в това производство заповед. По посочените по - горе съображения е достигнал до извод, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на заповедта, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно Заповедите, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася, съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като по този начин се накърняват правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, за който е разрешено изработването на проект за изменение. Ето защо за тези лица е предвидена правна възможност за самостоятелно оспорване на акта по съдебен ред, като кръгът на заинтересованите лица се определя съобразно разпоредбите на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ. В случая имота на жалбоподателя в производството не е предмет на оспорената заповед, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ, а е съседен на имотите, за които е издадена заповедта и съответно по отношение на имота на жалбоподателите не е налице посочения ефект, а именно спирането на прилагането на действащия план, който да може да обоснове засягане на негови права, съответно наличието на качеството на заинтересовано лице с признато право на оспорване на заповедта. Въпреки гореизложеното и за пълното следва да се посочи и че е правилен е и извода на съда, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, заинтересовани лица с право на жалба са собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана, а в случая от събраните доказателства не се установява промяна на предназначението на съседен имот, като е обоснован извода на съда, че отреждането на имота съседен на този на жалбоподателя, който не е бил регулиран до настоящия момент е съответен на предвиденото и до сега по ОУП на София предназначение за обществено обслужващи дейности. Правилен е и извода за липсата на предпоставките по чл. 131, ал. 2 т. 5 ЗУТ, който признава правен интерес от оспорването за лицата, за чиито имоти с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В случая с разрешеното изменение на ПУП – ИПРЗ не е предвидено по никой от критериите по т. 5 ограничение в застрояването на имота на жалбоподателя, тъй като най – малкото същият е извън предмета на предвижданията на плана. Предвидената сервитутна зона за съществуващ далекопровод, очертана в графичната част на поисканото разрешение за изменение на ПУП – ИПРЗ, не засяга имота на жалбоподателя, поради и което в случая не е налице за него хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. По изложените съображения, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение