Определение № 2892 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3493/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Г. Р., подадена чрез адв.М., с искане за изменение на постановеното по чл.288 ГПК определение в частта за разноските, като се допълни същото и на молителката се присъдят направените за производството разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата Динка Л. изразява становище за неоснователност на молбата, евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е основателна. По делото е представен договор за правна помощ, от който се установява, че за изготвянето на писмен отговор на касационната жалба по делото молителката е заплатила на адв. В. М. сумата 2 000 лева адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски от страната следва да се възложат на касаторката. Неоснователно е възражението на последната за недължимост на сумата поради липса на доказателства за реалното й заплащане – с отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ, в който се съдържа изявление на адвоката, че е получил сумата 2000 лева, представляваща договорено възнаграждение. Представен е и списък по чл.80 ГПК, но и без такъв в хипотезата на допълване на акта в частта за разноските молбата е допустима. При тези данни настоящият състав на I г. о. на ВКС приема, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение № 1941 от 19.04.2024 г. – своевременно заявено искане за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че претендираните разноски действително са били направени. По размера на дължимото адвокатско възнаграждение: съдът намира за неоснователно релевираното на основание чл.78, ал.5 ГПК от Динка Л. възражение за прекомерност на претендираните от Г. Р. разноски. Съгласно посочената норма, основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая заплатеното от Р. адвокатско възнаграждение е равно на възнаграждението, заплатено за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Последното не е било оспорено от въззивницата. Съобразявайки вида на договорената дейност /изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция/, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно, затова същото следва да се заплати от касаторката в пълния му размер. Липсва основание за присъждане на по-нисък размер. Така мотивиран, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение