Определение № 3469 от 08.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2477/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК, образувано по инкорпорирана в касационна жалба молба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, чрез процесуален пълномощник, с която се иска спиране изпълнението на решение № 250 от 20.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 351/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира следното: По подадени въззивни жалби от всяка от насрещните страни по спора – ищецът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и ответникът „Галактик Тур“ ЕООД, с решение № 250 от 20.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 351/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна: 1) е отменено първоинстанционното решение № 220/27.05.2025 г., постановено по т. д. № 541/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната от ответника осъдителна част, като вместо това са отхвърлени предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ срещу „Галактик Тур“ ЕООД осъдителни искове до размерите от: 52 588.80 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по прекратен с изтичане на срока договор за наем с № Н -2/01.07.2014 г., съставляваща сбор от разликата в наемната цена за м. 07.2022 г., м. 08.2022 г., 01.09. – 15.09.2022 г., 15.05. – 31.05.2023 г. и м. 06.2023 г. по допълнително споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 г. и сбор от разлика в наемната цена за м. 07.2023 г., м. 08.2023 г., 01.09. – 15.09.2023 г., 15.05. – 31.05.2024 г. и м. 06.2024 г. по допълнително споразумение № 10199/30.08.2023 г. по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2024 г., до окончателното заплащане на сумата на основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД; 1 304.10 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по прекратен от страна на наемодателя поради неизпълнение на задълженията на наемателя с предизвестие изх. №9812/08.08.2024 г., получено от ответника на 12.08.2024 г., договор за наем № Н-25/16.12.2019 г. и съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода 15.05. – 31.05.2023 г., м. 06.2023 г., м. 07.2023 г., м. 08.2023 г. и периода 01.09 – 15.09.2023 г. по допълнително споразумение с изх. № 2109 от 17.02.2023 г. и сбор от разлика в наемната цена за периода 15.05. – 31.05.2024 г., м. 06.2024 г., м. 07.2024 г. и периода 01.08 – 18.08.2024 г. по допълнително споразумение изх. № 1909/07.02.2024 г. по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 25 960.99 лв., представляваща начислена за периода 23.12.2022 г. – 27.07.2024 г. неустойка за забава по чл. 27 от договор за наем с № Н2/01.07.2014 г., начислена върху главницата по споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 г. към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2024 г., до окончателното ѝ заплащане, на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 18.26 лв., представляваща начислена за периода 12.08.2024 г. – 18.08.2024 г. неустойка за забава по чл. 23 от договор за наем № Н-25/16.12.2019 г. върху главницата от 840.25 лв. с ДДС, дължима по споразумение с изх. № 2109/17.02.2023 г. към договора, и върху главницата от 463.85 лв. с ДДС по споразумение изх. № 1909/07.02.2024 г. към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; 2) е потвърдено първоинстанционното решение № 220/27.05.2025 г., постановено по т. д. № 541/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, а именно: за горницата над 25 960.99 лв. до претендираните 37 945.18 лв., сбор от неустойки за забава по чл. 27 от договор за наем от 2014 г., изчислена върху главница от 22 265.42 лева с ДДС по допълнително споразумение от 15.11.2022 г. към договора, за периода 16.08.2022 г. до 22.12.2022 г. и неустойка за забава съгл. чл. 27 от договора за наем от 2014 г. върху главница от 30 323.38 лева с ДДС по споразумението от 30.08.2023 г., за периода от 16.08.2022 г. до 27.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 10.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; за горницата над присъдените 18.26 лв. до претендирани 641.51 лв., сбор от неустойки, начислени за периода от 16.06.2023 г. до 11.08.2024 г. съгл. чл. 23 от договора за наем от 2019 г., върху главница от 840.25 лева с ДДС, дължима по споразумение от 17.02.2023 г. и върху главница от 463.85 лева с ДДС по споразумение от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 10.10.2024 г. до окончателното изплащане на цената, на основание чл. 92 вр.чл. 86 ЗЗД; 3) съобразно този резултат от спора във въззивната инстанция Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е осъдена да заплати на „Галактик Тур“ ЕООД сторените в двете инстанции разноски, както следва: 5 000 лв. адв. възнаграждение за първата инстанция, 3 000 лв. адв. възнаграждение за въззивната инстанция и заплатената държавна такса по въззивната жалба в размер на 1 622.08 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК. При тези данни настоящият състав на ВКС приема следното: Спирането по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение по чл. 404, т. 1, предл. второ от ГПК на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС. Само постановените осъдителни решения, които се ползват с изпълнителна сила, са изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК и въз основа на тях по молба на заинтересованата страна може да бъде издаден изпълнителен лист. В случая, срещу молителя Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, не е налице осъдително въззивно решение, което да се ползва с изпълнителна сила, и по отношение на което принудителното изпълнение да подлежи на спиране по реда на чл. 282 ГПК. Още повече, че предмет на производството не са осъдителни искове, предявени срещу Изпълнителната агенция, уважаването на които от въззивния съд би попаднало в хипотезата на чл. 404, т. 1, предл. второ от ГПК. Единственият постановен срещу настоящия молител осъдителен диспозитив всъщност касае присъдените в негова тежест за инстанционното развитие на спора разноски, но и това обстоятелство не може да обоснове основателност на искането по чл. 282, ал. 2 ГПК. Вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. На следващо място, принципно правилни са съображенията на молителя, че с императивната норма на чл. 243, ал. 2 от ГПК държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения са изключени от кръга правни субекти, срещу които се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, т. е., по отношение на тях разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК не намира приложение. Срещу касатора, като държавно учреждение, изпълнението на постановено срещу него невлязло в сила въззивно осъдително решение е изначално забранено по силата на закона, респ. е неизпълняемо до влизането му в сила, поради което постановяването на нарочно определение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК не би могло да породи целените от молителя правни последици. Самата разпоредба на чл. 282, ал. 2 ГПК, с оглед систематичното ѝ място и по аргумент от ал. 1 на същия член, сочи на относимост към изпълняеми въззивни решения, каквото в случая обжалваното пред ВКС въззивно решение не е. В случай на издаден по неизпълняемото въззивно решение изпълнителен лист страната има друг път на защита, който се осъществява по реда на инстанционния контрол. По тези съображения молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение