Определение № 46 от 31.01.2019 г. на ВКС по д. № 2141/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Ю. М. И. за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК от 15.11.18 г. с присъждане на сторените от нея, като ответник по касационната жалба, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Ответникът по молбата И. И. не изразява становище. ВКС намира молбата за допустима и основателна – с определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №575/17 г. на Окръжен съд Сливен по жалбата на И. И.. Ответницата по жалба Ю. И. в отговора на касационната жалба е поискала присъждане на сторените от нея пред ВКС разноски по списък и е удостоверила извършването им в посочения размер с приложения към списъка договор за правна защита и съдействие. Затова, исканите разноски за касационната инстанция следва да й се присъдят, на осн. чл.78, ал.1 и 3 и по реда на чл.248 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение