Решение № 39 от 09.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1655/2008 г.

С молба вх. № 1* от 05.02.2010 г. касаторът по настоящото дело М. Д. Д. е поискал ВКС да допълни решение № 950 от 15.01.2010 г. по настоящото дело, като обезсили издадения от Софийския градски съд в полза на насрещната страна по делото изпълнителен лист. С молба вх. № 1* от 24.02.2010 г. е уточнил, че иска обезсилване на изпълнителен лист от 02.03.2007 г. и че за първи път е направил такова искане с молба от 06.01.2009 г. Видно от приложената по настоящото дело молба вх. № 50 от 06.01.2009 г., с нея М. Д. е поискал ВКС да му издаде законосъобразен изпълнителен лист, по което искане ВКС се е произнесъл с разпореждане от 21.01.2009 г. Тоест, към датата на постановяване на решение № 950 от 15.01.2010 г. ВКС е бил сезиран единствено с искане за проверка валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение на Софийския градски съд по гр.д. № 181 от 2005 г., но не и с искане за обезсилване на издадения от СГС изпълнителен лист от 02.03.2007 г., поради което не се касае за непълнота на съдебното решение на ВКС. Молбата на М. Д. по същество представлява частна жалба срещу разпореждането на съдия от СГС за издаване на изпълнителния лист от 02.03.2007 г., подадена на основание чл.407 от ГПК. Поради това и с оглед разпоредбите на чл.275 и чл.276 от ГПК делото следва да бъде върнато за надлежно администриране на тази частна жалба /за проверка на срока за подаването й, за събиране на държавна такса и за изпращане на препис от нея на насрещната страна/ от компетентния да стори това съд- Софийския градски съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия