Определение № 2392 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лион Инвест груп“ АД срещу определение № 786 от 26.03.2021 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от жалбоподателя на 08.03.2024 г. молба с правно основание чл. 389 ГПК /квалифицирана така от апелативния съд, но квалифицирана от молителя по чл. 398 ГПК/ за допускане на обезпечение на необезпечена до момента законна лихва върху процесната главница за период след завеждане на делото, като молителят е поискал замяна на допусната по делото обезпечителна мярка с определение № 1276 от 26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 1486/2023 г. на ВКС, Трето г.о., постановено от настоящия съдебен състав, допусната по молба с правно основание чл. 398 ГПК за замяна на допуснатата по делото обезпечителна. С писмена молба – становище от 10.05.2024 г. „Лион Инвест груп“ АД е „информирал“ настоящия съдебен състав, че след постановяване на определението му по ч.гр.д. № 1486/2023 г. на ВКС, Трето г.о., същият си е дал отвод за разглеждане на друго частно производство относно същото обезпечително производство по същото дело по молба за замяна на допусната обезпечителна мярка, обективирано в определение № 3661/21.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4844/2023 г.. Предоставил е на съдебния състав да прецени, дали спазвайки принципите на справедливост и безпристрастност ще разгледа новообразуваното ч.гр.д. № 1682/2024 г.. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвеждането му от разглеждането на настоящото частно производство. С определение № 1276 от 26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 1486/2023 г. на ВКС, Трето г.о., той се е произнесъл по частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение по молба с правно основание чл. 398 ГПК, като отменяйки обжалвания съдебен акт е допуснал замяна на наложена по делото обезпечителна мярка - спиране на цялото принудително изпълнение върху поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гp. П., с адрес: [населено място], [улица] друга по -подходяща обезпечителна мярка - спиране на изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата 207 803. 83 лв., която би се получила в резултат на публичната продан на поземления имот, по всяко изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист от 18.02.2013г., издаден по ч. гр. д.№ 2503/2013 г. на Пловдивски районен съд, както и по изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по ч. г. д. № 2504/2013г. на Пловдивски районен съд, до приключването на исковото производство по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД с влязъл в сила съдебен акт. С определение № 3661 от 21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4844/2023 г. на ВКС, Трето г.о., настоящият съдебен състав се е отвел от разглеждане на частното производство, което е образувано по частна жалба срещу определение, с което е оставена без уважение молба на „Лион Инвест груп“ АД за замяна на горепосочената обезпечителна мярка по същото исково производство с друга – спиране на процедурата по публичната продан на процесния имот, по съображения, че изложените мотиви по същество в обжалвания акт са изведени от определение № 1276 от 26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 1486/2023 г. на ВКС, Трето г.о., в което настоящият съдебен състав е формирал становище коя е подходящата обезпечителна мярка в случая, което може да породи съмнение в безпристрастността на съдиите при разрешаване на спора по частната жалба. С обжалваното с настоящата частна жалба определение, САС е оставил без уважение поредна молба от 08.03.2024 г. по същото дело на „Лион Инвест груп“ АД, квалифицирана от съда по чл. 389 ГПК, а от молителя – по чл. 398 ГПК, в мотивите на което отново се съдържа позоваване на възприетото разрешение за процесната обезпечителна нужда в определение № 1276 от 26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 1486/2023 г. на ВКС, Трето г.о.. Доколкото действително в последното определение, настоящият съдебен състав е изложил своето разрешение досежно обезпечителната нужда и подходящата обезпечителна мярка в процесното обезпечително и исково производства, както и с оглед на това, че с молбата си от 08.03.2024 г. „Лион Инвест груп“ АД е поискал замяна на допуснатата с определение № 1276 от 26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 1486/2023 г. на ВКС, Трето г.о. обезпечителна мярка, са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдиите от настоящия състав с цел да бъдат избегнати всякакви съмнения в безпристрастното разглеждане на настоящата частна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение