Определение № 50415 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК вр. с чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. Я., чрез адв. А. А., срещу определение № 143/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 488/2021г. на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 10.12.2021г. в частта за разноските. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Твърди, че разноските на ответника за адвокатски хонорар са прекомерни, както и че не дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответната страна по жалбата „Електроразпределение Север“ АД я оспорва. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за неоснователна. Жалбоподателят е ищец, чиито иск е отхвърлен, съгласно решението на въззивната инстанция. При този изход по съществото на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника се следват сторените за въззивното производство разноски. В случая те са такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1548 лева с ДДС. Ищецът своевременно е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и това възражение е уважено от въззивния съд, който с решението си е намалил хонорара до минималния размер по НМРАВ от 777,43 лева с ДДС. С обжалваното определение въззивният съд правилно е отказал да намали възнаграждението под минимума по НМРАВ, както и да изключи от сумата на присъдения адвокатски хонорар размера на дължимия и платен ДДС върху него. По приложението на §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е създадена константна практика на ВКС ( постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК опр. № 782/12.12.2014г. по ч.т.д.№ 3545/2014г.; опр.№ 109/18.02.2016г. по ч.т.д.№ 1983/2015г., І ТО и др.), съгласно която, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е изплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноски, като ДДС се начислява върху възнагражденията по НМРАВ. В случая възражението за прекомерност е уважено като размерът на адвокатското възнаграждение е намален до минимума от 647, 86 лева, а предвид факта, че адвокатското дружество, с което е сключен договора за правна защита и съдействие на ответника е регистрирано по ЗДДС и ДДС в размер на 240 лева му е изплатен от ответника като част от уговореното адвокатско възнаграждение (така фактури и платежни на лист 67,68,70 и 71 от делото на въззивния съд), върху сумата 647, 86 лева се дължи и 20% ДДС или още 129, 57 лева. Предвид гореизложеното, липсва основание за намаляване на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение под 777,43 лева ( 647,86 плюс 129, 57лева). Разноски за настоящото производство не се следват, поради което претенцията на ответната страна за присъждането им е неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд