Определение № 499 от 23.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2424/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №116 от 01.04.2015 г. по в.т.д.№1269/2014 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №74 от 23.07.2014 г. по т.д.№30/2014 г. на ОС Хасково в частта, с която по предявен от М. С. П. иск по чл.71 от ТЗ са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма] на заседание, проведено на 05.03.2014 г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с М. С. П.. 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.. 3. За предаване под опис на цялата счетоводна документация и друга документация. 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Задължена ли е въззивната инстанция да се произнесе по всички оплаквания, с които е била сезирана и необсъждането и пълното непроизнасяне по оплакване, с което е сезирана, опорочава ли решението. 2. Допустимо ли е с устройствения акт на Е., когато негов едноличен собственик на капитала е друго юридическо лице /АД/, да се предвиди, че функциите на общо събрание вместо лицето, което може да го представлява /чл.65, ал.3 и чл.235 от ТЗ/, ще се осъществяват от общото събрание на акционерите. 3. Ако такава клауза е включена в устройствения акт, същата нищожна ли е поради противоречие с императивни норми на закона и длъжен ли е съдът да констатира тази нищожност. 4. Има ли право акционер да участва посредством гласуване в управлението на дъщерно еднолично дружество и засягат ли се тези права от взети решения на Съвета на директорите и поради това да е допустим иск по чл.71 от ТЗ Ответникът по касация - М. С. П. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена от М. С. П. - акционер в [фирма], искова молба, в която са били наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на проведено на 05.03.2014 г. заседание на Съвета на директорите /СД/ на ответника [фирма]. Видно е, че по отношение на решенията: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с М. С. П.. 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.. 3. За предаване под опис на цялата счетоводна документация и друга документация. 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност, в исковата молба са се съдържали и твърдения, че същите не са от компетентността на СД, с оглед разпоредбата на чл.15 от учредителния акт на [фирма], но единственият формулиран петитум от ищцата е бил за отмяната им. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като конститутивни, с правно основание чл.71 от ТЗ. Изложил е съображения, че по наведените основания за нищожност на решенията /като взети извън компетентността на СД/, не дължи произнасяне, с оглед обстоятелството, че до приключване на устните състезания не е поискано изменение на иска, съобразно разграничителните критерии за незаконосъобразност и нищожност на решенията, посочени в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Сезиран с въззивна жалба от ответника, АС Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отменени посочените по-горе решения на СД, като за да постанови решението си в тази част въззивният съд е приел, че тези решения са взети по въпроси, които са извън компетентността на СД на ответника, изрично уредена в чл.49 от Устава му. Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятността същото да е процесуално недопустимо, поради постановяването му по нередовна искова молба. Тази нередовност се свързва с несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща твърдения за нищожност на решенията на СД, поради липса на компетентност за вземането им и петитума на молбата, в който е формулирано искане за тяхната отмяна, а не за признаване на нищожността им, съобразно разрешенията в т. 1 и т. 2 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. По формулираните в изложението въпроси, които изцяло са обусловени от преценката за допустимост на решението, съдът ще се произнесе с решението по чл.290 от ГПК, в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,