Определение № 61 от 16.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4960/2015 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от Н. И. Т. с искане за допълване на постановеното по делото решение № 106 от 19.08.2016 г. Твърди, че касационната инстанция не се е произнесла по цялото й искане, като не е присъдила обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот в размер на средния пазарен наем за периода 23.01.2001 г. до 20.06.2003 г. Ответниците М. Г. К. и С. О. К. чрез своя процесуален представител адв. С. изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като периода 23.01.2001 г.- 20.06.2003 г. не е бил предмет на делото при повторното му разглеждане от въззивната и касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за допълване на решението е недопустима, тъй като е подадена след срока по чл. 250, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая решението, чието допълване се иска, е постановено на 19.08.2016 г., на която дата е влязло в сила като необжалваемо. Това е и началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 250, ал.1 ГПК. Молбата за допълването му е подадена по пощата на 10.10.2016 г., т.е. след едномесечния срок, който е изтекъл на 19.09.2016 г., работен ден. Предвид изложеното молбата за допълване на решението следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от гореизложеното съдът