Определение № 9802 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх.№ 10703/10.07.2024 г., подадено от “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. П. Бакалова, за изменение на решение № 8419/08.07.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдебният състав не е осъдил “Тех Фор Мен“ ЕООД да му заплати направените разноски в размер на 3 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение в производството пред Административен съд-София област /АССО/ в обжалваната част, за която първоинстанционният съд не се е произнесъл, както и в размер на 1 100 лв. за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/. Насрещните страни – КЗК и “Тех Фор Мен“ ЕООД, редовно уведомени, не ангажират становища по искането. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема искането за допустимо, като подадено от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледано по същество – за неоснователно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се претендира, е отменено решение № 1588/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 738/2023 г. по описа на АССО в частта, с която по жалба на “Тех Фор Мен“ ЕООД е отменено решение № 368/27.04.2023 г. по преписка № КЗК/828/2022 г. на КЗК в частта му по т. 1, с която е установено извършено нарушение по чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на “Тех Фор Мен“ ЕООД, и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3,5 % от нетните му приходи за 2022 г., равняващи се на 33 040 лева, и делото е върнато като преписка на КЗК за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение, и наместо това е отхвърлена жалбата на “Тех Фор Мен“ ЕООД срещу решение № 368/27.04.2023 г. по преписка № КЗК/828/2022 г. на КЗК в частта му по т. 1. Със същото решение, постановено по настоящото дело, “Тех Фор Мен“ ЕООД е осъдено да заплати на КЗК сумата от 700 лв., представляваща направени от нея разноски в двете съдебни инстанции, и на “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД сумата от 3 000 лв., представляваща разноски за платено от това дружество адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция. От данните по делото се установява, че с необжалваната пред Върховния административен съд и следователно влязла в сила част от решение № 1588/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 738/2023 г. по описа на АССО, с оглед изхода от спора и при отчитане на своевременно заявеното от процесуалния представител на “Тех Фор Мен“ ЕООД възражение за прекомерност, първоинстанционният съд е осъдил това дружество да заплати на “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД сумата от 3 000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в намален размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Също така, с т. 6 от частично атакуваното пред АССО и в последствие влязло изцяло в сила, решение № 368/27.04.2023 г. на КЗК по преписка № КЗК/828/2022 г., на основание чл. 69, ал. 4 ЗЗК Комисията е възложила на “Тех Фор Мен“ ЕООД да заплати на “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД направените в производството пред нея разноски в размер на 1 100 лв. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че не са налице материалноправните предпоставки за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен “Поправяне на решението“. В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени постановения съдебен акт в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск при присъждането им. Случаят не е такъв. При произнасянето си относно дължимите на “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД разноски касационният съдебен състав не е допуснал грешка или пропуск, които да предпоставят изменението на постановения съдебен акт в частта му за разноските. Данните за присъдени на искателя с необжалваната част от първоинстанционния съдебен акт разноски за платено адвокатско възнаграждение в намален от съда размер на 3 000 лв., обсъдени в контекста на своевременно заявеното от процесуалния представител на “Тех Фор Мен“ ЕООД пред първата инстанция, възражение за прекомерност на претендираните от “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД разноски /в размер на 6 000 лв./, изключват възможността настоящият съдебен състав да приеме, че при произнасянето си по разноските е следвало да присъди на конституирания като ответник в касационното производство, настоящ искател, допълнителни разноски за платено от него в първоинстанционното производство възнаграждение за един адвокат, а оттам и че е налице предпоставката, предвидена в чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Неоснователно е подаденото искане и в частта му, касаеща присъждане на направените от искателя разноски в производството пред Комисията. С т. 6 от влязлото в сила решение № 368/27.04.2023 г., постановено по преписка № КЗК/828/2022 г. на Комисията, на “Смарт Бизнес Офис“ ЕООД са възложени за плащане от “Тех Фор Мен“ ЕООД направените от първото дружество разноски в пълния претендиран от него размер от 1 100 лв., поради което повторното им присъждане е недопустимо, още по-малко - по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, относим единствено към сторените в съдебното производство разноски. При правилно формирана от касационния съдебен състав воля относно размера на присъдените на искателя разноски и следователно липсата на предпоставките по чл. 248 ГПК, искането за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,