Определение № 872 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 336/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ Р. Т. Н., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „Търговия на едро – Р. Н.“, срещу определение № 545 от 09.10.2023г. по гр.д. № 440/2023г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 120/27.06.2023г. по гр.д. 532/2022г. по описа на ОС – Ловеч. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че като ипотекарен длъжник има право на жалба срещу постановлението за възлагане. Сочи, че с обжалваното решение ОС – Ловеч не е възприел указанията на Апелативен съд – Велико Търново и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което й дава основание да иска от АС – Велико Търново да разгледа за втори път жалбата й. Изтъква, че е налице основание за второ касационно обжалване. Излага доводи за множество допуснати нарушения при призоваването й по изпълнително дело 20148790400001 по описа на ЧСИ П.. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът по жалбата, „Интернешънъл Асет банк“ АД, поддържа, че жалбата е неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за допустима, но неоснователна по следните доводи: Видно от преписката по делото АС – Велико Търново е сезиран с жалба от ЕТ Р. Т. Н., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „Търговия на едро – Р. Н.“, срещу решение № 120/27.06.2023г. по гр.д. 532/2022г. по описа на ОС – Ловеч. С последния съдебен акт ОС – Ловеч се е произнесъл по жалба на ЕТ Р. Т. Н., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „Търговия на едро – Р. Н.“, именована от подателя молба, срещу постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 14454/15.06.2020г. по изп. дело № 20148790400001 по описа на ЧСИ В. П., като е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Предвид нормата на чл. 437, ал. 4, изречение 2-ро ГПК решението, с което въззивният съд се произнася по подадена от страна жалба срещу действия на съдебен изпълнител, включително по издаване на постановление за възлагане на недвижим имот – чл. 435, ал. 3 ГПК, не подлежи на обжалване. Законовата разпоредба е ясна и същата не допуска изключения, поради което правилно с обжалвания съдебен акт АС – Велико Търново е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на ЕТ Р. Т. Н., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „Търговия на едро – Р. Н.“ срещу постановеното на основание чл. 437 ГПК решение на ОС – Ловеч. Поддържаните възражения с депозираната пред ВКС частна жалба срещу последния съдебен акт и цитирана съдебна практика са неотносими към приложимата уредба по обжалване действията на съдебен изпълнител – Раздел I „Обжалване действията на съдебен изпълнител“ на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ от ГПК. В този смисъл е постоянната практика на ВКС – определение № 337 от 23.09.2022г. по ч.гр.д. 2786/2022г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 230 от 04.05.2015г. по ч.т.д. 1196/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 185 от 19.03.2012г. по ч.т.д. 38/2012г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др. При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за представляването му от юрисконсулт за сумата 120 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение