Определение № 277 от 31.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2018 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№6473/23.08.2018г.,подадена от П. Н.,чрез пълномощника й адвокат Д. Г.,против решение №239/28.06.2018г. на Софийски окръжен съд,ГО,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№56/2018г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №112/31.07.2017г. постановено по гр.д.№582/2015г. по описа на Районен съд-Ботевград-за обявяване на основание член 76 ЗН за относително недействителен по отношение на Д. А. С. и Ц. А. Т.,сключения между ответниците И. П. Д. от една страна и П. М. Н. от друга страна,договор за дарение на недвижими имоти,обективиран в нотариален акт №49,т.V,рег.№5099,дело №736/2014г. на нотариус №37 по РНК,с район на действие РС-Б.;за допускане да се извърши съдебна делба между Д. А. С.,Ц. А. Т. и И. П. Д. на 16 земеделски и бивши земеделски имоти,описани в решението,при квоти:1/6 идеална част за Д. С.,1/6 идеална част за Ц. Т. и 4/6 идеални части за И. Д.;както и за отмяна на основание член 537,ал.2 ГПК на нотариален акт №48,т.V,рег.№5098,дело №735/2014г. на нотариус с рег.№371 по НК,с район на действие-РС-Ботеврад,в частта над 1/3 идеална част. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Д. А. С. и Ц. А. Т.,чрез пълномощника си адвокат Б. И. С.,в депозирания по делото отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция. Постъпила е и касационна жалба вх.№7234/1.10.2018г.,подадена от И. П. Д.,с която се иска отмяна на въззивното решение,с което е потвърдено Решение №112/31.07.2017г. по гр.д.№582/2015г. по описа на РС Ботевград,като неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Д. А. С. и Ц. А. Т.,чрез пълномощника си адвокат Б. И. С.,в отговора на жалбата,молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,предвид липсата на основания за това,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция. С решаващите си мотиви,въвззивният съд,във връзка с установената с решението на първонистанционния съд фактическа обстановка,е препратил на основание член 282 ГПК към мотивите му в тази част,с които е констатирано,че съгласно представеното Решение №02/30.06.1999г./влязло в сила на 21.12.2000г./ на ОСЗ [населено място] на наследниците на П. Х. Д.-поч. 04.03.1995г.,е възстановено правото на собственост,съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] на описаните земеделски имоти,както и с Решение №70А/23.02.1999г./влязло в сила на 31.12.2002г./ на ОСЗ-П. на П. Х. Д. е възстановено правото на собственост на описаните в същото земеделски имоти,съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място],като наследодателят П. Х. Д. е оставил за законни наследници двете си деца-ответника И. П. Д. и Д. П. Т.-поч.26.10.1999г.- и на свой ред оставила за свои законни наследници двете си деца-ищците Д. А. С. и Ц. А. Т..В тези мотиви също съдът е посочил,че съгласно представено заверено копие на саморъчно завещание от 18.01.1990г. завещателят П. Х. Д. завещава на дъщеря си И. П. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество,въз основа на което завещание е съставен нотариален акт за собственост №48 от 19.12.2014г.,с който на основание член 587,ал.1 ГПК И. Д. е призната за собственик на основание завещание на процесните 16 недвижими имота,като на същата дата -19.12.2014г.И. Д. дарила на дъщеря си П. М. Н. тези недвижими имоти.Също така е отбелязано от съда,че Ц. Х. Д.-поч.26.03.1985г.,оставила в полза на дъщеря си Д. П. Т.,саморъчно завещание,с което й завещава цялото си движимо и недвижимо имущество,както и 1/2 идеална част от придобития по време на брака й със съпруга й П. Х. Д. недвижим имот,описан в същото,във връзка с което приживе на последния с влязло в сила решение по гр.д.№564/1989г. по описа на РС-Ботевград,в производство по делба на наследство е постановено намаляване на завещанието от 24.10.1983г./оставено от Ц. Х. Д./в полза на Д. Т. от 1/2 идеална част на 1/4 идеална част и са допуснати до делба два недвижими имота,като във втората фаза на същото делбено дело,в хода на което е починал П. Х. Д.-поч.4.03.1995г.,съдът с решение №1 от 21.08.1997г.по делото е постановил намаление на завещанието от 18.01.1990г., оставено в полза на И. П. Д. до размера на 1/3 идеална част и е извършил делба на имуществото на два недвижими имота.Въззивният съд е посочил,че съгласно разпореждането на член 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни,ако те не се падат в негов дял при делбата,като в случая И. Д. се е разпоредила безвъзмездно в полза на трето лице-ответницата П. Н.-нейна дъщеря,с процесните 16 земеделски имота,правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на общия наследодател П. Х. Д.,и се твърди от ответниците че процесните имоти не са съсобствени,а са изключителна собственост на И. Д. на основание завещание от П. Д. и по давност.Съдът е отбелязъл,че след смъртта на общия наследодател на страните П. Д.-поч.1995г.,притежаваното от него имущество,включително и реституираните имоти по ЗСПЗЗ като новооткрито наследство е преминало в собственост на неговите наследници към момента на откриването на наследството-неговите деца И. Д. и Д. Т.,като по силата на саморъчното завещание, оставено от П. Д. в полза на И. Д.,с което същата твърди,че се легитимира като изключителна собственица на имота,съдът е приел,че тя е придобила 1/3 идеална част от наследственото имущество,до който размер е намалено завещанието с горепосоченото влязло в сила решение по гр.д.№564/1989г. по описа на Районен съд Ботевград/в хода на което производство е починал П. Д.,който е бил страна в същото/,поради което е стигнал до извода,че останалите 2/3 идеални части от имущество е наследено при равни права между И. Д. и Д. Т.-по1/3 идеална част,като по този начин И. Д. е придобила 2/3 идеални части от имуществото.Във връзка с позоваването от страна на ответницата И. Д. на изтекла в нейна полза придобивна давност за придобиване правото на собственост спрямо процесните имоти,съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил изводите си,съобразно приетото със задължителната практика на ВКС-ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС,от които не се установява И. Д. да е отблъснала владението на останалите сънаследници или да е манифестирала ясно пред тях,че отрича правата им. По жалбата на П. Н.: В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 ГПК. В точка първа от изложението се посочва като правен въпрос/цитирам/: „1.Погасено ли е по давност искането за възстановяване на запазена част,след като са изтекли повече от пет години от откриване на наследството?”,разрешен в противоречие с прието с Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение по конкретното дело,разрешен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Видно от приетото с решаващите мотиви,така формулираният правен въпрос не е такъв по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,тъй като е напълно неотносим към приетото с тези мотиви,не е обусловил правните му изводи,тъй като не е бил предмет и съдът не се произнасял по такова искане в това производство по делото. В точка втора от изложението се посочва като въпрос: „В кои случаи се приема,че владението,осъществявано чрез упражняване на фактическата власт върху имота,е явно и несъмнено?”с твърдение, че е разрешен в противоречие на постановени решения на ВКС по конкретни дела/без да ги сочи изрично/.Навеждат се доводи,че съдът не се съобразил със събраните по делото доказателства и разпитаните свидетели,във връзка с договорите за отдаване под аренда на имотите от страна на праводателката й,чрез което манифестирала владение и отричала правата на останалите сънаследници. С оглед приетото с решаващите мотиви,този въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,а именно приетото с ТР№1/2012г. на ОСГК на ВКС,на която се е позовал съдът,преценявайки дали са налице действия от такъв характер ,с които явно и недвусмислено да се показва отричане на владението на останалите съсобственици-т.нар. преобръщане на владението,каквито липсват и са останали недоказани по делото. В края на изложението си касаторът поставя въпрос дали следва в делбеното дело да вземат участие всички необходими другари и налице ли са годни обекти за делба,когато имотите попадат в различни УПИ –та?,като се позовават на представени по делото заповеди на [община] във връзка с изменение на кадастралния план на [населено място],засягащи според тях част от процесните имоти,с оглед наличие на съсобственост,във връзка с приетото с Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Така формулираният правен въпрос не е обусловил изводите на съда,при постановяването на решението,с което се допускат до делба,останалите им в наследство съсобствени имоти. С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По жалбата на И. П. Д.: В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на възизвното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,касаторът,след като навежда касационни оплаквания за постановеното решение,като такова постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, посочва/цитирам/: „Въпросът на който следва да се даде отговор:В полза на И. П. Д. налице ли е универсално завещание от П. Д. и земеделските земи,възстановени след неговата смърт индивидуална собственост от П. Д. и земеделски имоти,възстановени след неговата смърт индивидуална собственост ли са на И. Д.,при условия че няма оспорване на собствеността от момента на възстановяване на земеделските земи до датата на завеждане на делбеното дело?” Така формулираният от касаторите правен въпрос,не е такъв по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,тъй като същият е въпрос по същество,който се решава от съда с оглед установеното със събраните по делото доказателства.Наред с това, в него се съдържат твърдения на касатора,които не отговарят на установеното по делото,а именно с произнасянето с горепосоченото влязло в сила решение по оставеното от П. Д. саморъчно завещание в полза на настоящия касатор,във връзка с неговото оспорване в този приключил спор- между последната и праводателката на ищците-настоящи ответници по касационната жалба. На второ място в изложението си,касаторът визира наличие на хипотезата по член 280,ал.1,т.3 ГПК,като/цитирам/: „въпросът е допустимо ли съдът да отменя констативния нотариален акт за 2/3 идеални части ,при условие, че приема,че И. Д. е собственик на 2/3 идеални части”,като посочва,че в диспозитива на решението на първоинстанционния съд,потвърдено с въззивното решение е отменен на основание член 537,ал.2 ГПК констативният нотариален акт №48/2014г. в частта над 1/3 идеална част. Този въпрос също е неотносим,тъй като е не обусловил правните изводи на съда по делото,и с оглед прието с мотивите на решението,допуснато несъответствие между признати в същото и отразени права,може да се отстрани по реда на член 247 ГПК. Касационният съд намира,че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците и по двете касационни жалба Д. А. С. и Ц. А. Т. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложените договори за правна защита и съдействие,съответно за отговора по касационната жалба на П. М. в размер на 500 лева,съответно за отговора по касационната жалба на И. Д. в размер на 500 лева. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд