Определение № 3918 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, чрез юрк. Русинова, срещу Определение № 108/21.01.2025 г., постановено по КАНД № 33/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което производството по делото е спряно. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В подробно изложение се изтъква, че не е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между гражданското дело, образувано на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, и спряното производство. Ответникът – „Милат Карпет България“ ЕООД, чрез адв. Табаков, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, честната жалба е основателна. Производството по КАНД № 33/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол е образувано по молба на „Милат Карпет България“ ЕООД, явяваща се повторна, с която се иска възобновяване на производството по КАНД № 275/2024 г. По посоченото дело е постановено Решение № 1382/17.07.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 112/29.03.2024 г., постановено по АНД № 1358/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-1312/НП от 30.08.2023 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че по искова молба на „Милат Карпет България“ ЕООД е образувано гр. дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което дружеството претендира да се приеме за установено, че „Справка за закупени готови и полуготови килими”, приета с Протокол № 32-301297/08.09.2024 г., е неистински документ. Формиран е извод, че наказателното постановление, чиято отмяна се цели чрез искането за възобновяване, се основава на посочената справка, поради което е налице основание за спиране на производството по КАНД № 33/2025 г. съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК., като изходът по гр. дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас е от съществено значение за решаване на спора. Определението е неправилно. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по молба на „Милат Карпет България“ ЕООД с искане за възобновяване на производството по КАНД № 275/2024 г. на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН. Правната уредба относно основанията и реда за възобновяване се съдържа в ЗАНН, като разпоредбата на чл. 84 изрично предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно, в образуваното производство по възобновяване приложение намират относимите норми от ЗАНН, а за неуредените случаи се прилагат тези по НПК. Като е приложил субсидиарно ГПК, спирайки образуваното производство по възобновяване на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното доводите в частната жалба относно липсата на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,