Определение № 322 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1292/2020 г.

ВКСI гражданско отделение18.06.2020 г.докладчик Йорданов

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2601 от 26.11.2019 г. по възз. гр. д. № 1002 /2019 г. на Софийския апелативен съд, г.о.. Осъжда Н. П. М. и Р. Р. М. да заплатят на К. Д. В. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. М. и Р. Р. М. срещу въззивно решение № 2601 от 26.11.2019 г. по възз. гр. д. № 1002 /2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийския градски съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу К. Д. В. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението. Насрещната страна К. Д. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за който не е налице ограничение за касационно обжалване. Искът е основан на твърдения, че на 04.09.2012 г. ищецът Р. Р. М., който е бил в брак с ищцата Н. П. М., е сключил договор за покупко-продажба на процесния апартамент с ответника К. Д. В., който е бил негов собственик, по силата на който процесният апартамент е попаднал в съпружеската имуществена общност на ищците (нататък и с.и.о.), но ответникът неоснователно оспорва правото им на собственост. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: С влязло в сила на 17.05.2018 г. решение е уважен иск на К. Д. В. срещу Р. Р. М. с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба, сключен между двамата (К. В. и Р. М.). С това по силата на чл.34 ЗЗД са отпаднали с обратна сила вещно-облигационните правни последици на договора за покупко-продажба, поради което ответникът се легитимира като носител на спорното право на собственост, а предявеният иск е неоснователен. Неоснователни са доводите, че Н. П. М. която не е била страна по делото по иска по чл.31 ЗЗД, не е подчинена на правните последици на влязлото в сила решение – на неговото установително и конститутивно действие и е запазила придобитото право на собственост. Така е защото ищците са в брак, който предхожда сключването на договора за продажба, поради което са придобили правото на собственост на имота в с.и.о., независимо, че първият ищец не е била субект на материалното облигационно отношение. С унищожаването на материалното правоотношение са отпаднали правата на субекта по него, така и на субекта, за който по силата на закона (Семейния кодекс) са възникнали права от това правоотношение. В касационната жалба се съдържат следните доводи: влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.31 ЗЗД се ползва със сила на пресъдено нещо единствено по отношение на Р. Р. М., но не и по отношение на Н. П. М., която не е страна по делото, а двамата са придобили процесният имот в с.и.о. В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост другарството е необходимо по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението да бъде еднакво по отношение на двамата. Съгласно решение по т.д. 1977 /2013 г. на II т.о. на ВКС обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца в исковата молба, а в случая К. Д. В. е предявил иска по чл.31 ЗЗД единствено срещу Р. М., но не и срещу необходимия другар Н. М., поради което решението по иска по чл.31 ЗЗД не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на Н. М.. Във връзка с тези доводи в изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на явна необоснованост поради допуснати от съда нарушения на основните и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти, представляваща очевидна неправилност на решението по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК поради извода, че влязлото в сила решение по иска по чл.31 ЗЗД се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на Р. Р. М., но не и по отношение на Н. П. М., която не е била страна по делото. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е явно необосновано, нито да е постановено в явно нарушение на материалния и процесуалния закон, нито извън тези закони. Изводът на въззивния съд (както и на първоинстанционния), че ищцата Н. П. М. е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.31 ЗЗД на К. Д. В. срещу Р. Р. М., по което Н. М. не е била страна, е обусловен от извода, че Н. М. е била необходим другар на своя съпруг Р. М. и е в съответствие с установената практика, основана на извода за неделимост на спорното правоотношение, което налага решението по този иск да е еднакво за двамата съпрузи. Изводът на въззивния съд (както и на първоинстанционния), че при сключването на договора за продажба на процесния апартамент между К. В. и Р. М., апартаментът е попаднал в с.и.о. на съпрузите Н. М. и Р. М. не поради това, че Н. М. е била страна по договора, а поради това, че договорът за придобиването на апартамента от съпруга и е възмезден и е сключен по време на брака на купувача, също е в съответствие с установената практика. Тези изводи не са в явно нарушение на процесуалноправните разпоредби на чл.216,ал.2 и чл.304 ГПК и на материалноправните разпоредби на чл.21 СК и чл.34 ЗЗД. Именно качеството необходими другари на съпрузите М. по гражданското дело, в което е разрешен спорът по иска на К. В. срещу Р. М. с правно основание чл.31 ЗЗД за процесния апартамент, обуславят извода, че Н. М. е обвързана от влязлото в сила решение, въпреки, че не е участвала като страна в делото. Тази хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл.304 ГПК. От изложеното следва, че наведеното основание по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е осъществено. С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски, а искането на ответника по касационната жалба да му бъдат заплатени направените разноски за процесуално представителство съгласно списък на разноски (л.14) е основателно и доказано за сумата 1 500 лева, тъй като уговарянето и заплащането на сумата е отразено в представения договор за правна защита и съдействие (л.15) Воден от изложеното, съдът

Цитирани разпоредби

9